Тропар

от енциклопедия Двери
Версия от 15:15, 1 декември 2007 на Constantine (беседа | приноси) (старт)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Panneau travaux.png

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: нужда от подредба и д-верификация за да придобие по-енциклопедичен стил, няма обърната пирамида (кратко разяснение в началото), липсва структуриране и вътрешни препратки. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Тропарът е едно от най-древните песнопения, с което църковната химнография започнала своето развитите. Произходът на думата тропар е спорен. Вероятно произхожда от гръцката дума фспрпт, т.е. образец. Употребата на тропари в богослужебната практика на Александийската и Малоазийските църкви е засвидетелствана още през IV век. С името на св. Йоан Златоуст преданието свързва въвеждането на тропари в богослужението. Вероятно той ги е заимствал от богослужебната практика на Антиохия, откъдето произхождал. Коптската и сиро-яковитската богослужебна традиция приписват на св. Ефрем Сириец повече от десет хиляди химна. Тропарът представлява кратко песнопение, прославящо определено събитие. Съществуват няколко вида тропари. Отпустителните тропари представляват кратки заключителни песнопения в чест на определен празник. В древността били пяти заедно със стиховете на химна на св. Симеон Богоприемец “Сега отпускаш Твоя раб, Владико...” (Лук. 2:29), откъдето вероятно носят името си. Под тропари на “Към Тебе, Господи, викам...” се разбират стихирите на “Към Тебе, Господи, викам...”. Съдържанието на тропарите на канона са в зависимост от съответната библейска песен. Седалният е тропар, който се пее между стихословията на катизмите, след третата песен на канона на утренята, между евангелията на утренята на Велики петък и други. В древността седалните предшествали четива от Свещеното Писание, жития и други. От наименованието им става ясно, че присъстващите в храма ги изслушвали седнали. Седалните станали част от богослужебната традиция на Църквата на Изток преди VII век. Фигурират в Йерусалимския и Евергетидския устав, но не били особено популярни сред братята на Студийския манастир, участващи в редактирането и преработката на богослужебни текстове. В зависимост от своето съдържание тропарите могат да бъдат разделени още на възкресни, троични, владични, умилителни, кръстни, богородични, кръстобогородични, мъченични, апостолски, мертвени и други. Тропарите били изпълнявани с последните стихове на библейските химни. Групите тропари, които заедно с ирмосите формират канона са девет, затова деветият и десетият библейски химн са събрани в една песен.

Входът на свещенослужителя в олтаря символизира входа на светиите, затова съвсем естествено в този момент Църквата възпява светиите, като указва след малкия вход да се пеят тропарите и кондаците им. На делничната Литургия това е единственото място, което понякога се посвещава на празнувания празник. За това от песните предназначени за деня тук са избрани най-общите, които най-вече разкриват същността на празнуваното събитие. С такъв именно характер се отличават както тропарите, така и кондаците, които често взаимно се допълват. Те се опитват да обхванат както празнуваното събитие, така и свързания с него ден на извършване на самата Литургия, за да се разкрие че безкръвната жертва се принася “о всех и за вся”. Във връзка с това в делничната Литургия се изпълняват тропарът и кондакът на съответния ден от седмицата, на храмовия светия. Получава се разнообразен в музикално отношение ред, при който напевът преминава от един глас към друг. Тропарите не се изпълняват повече от един път. Разположението на песните е по степен на важност по отношение на празнуваната памет, но така че тропарите винаги да предшестват кондаците. Заключение в този ред на песните, по правило прието и за други случаи служи кондакът на Богородица, който е еднакъв за празничната и делничната Литургия, “Предстателство християн...”. Възкресният тропар на неделния глас винаги предшества тропарите на Богородичните празници и на светиите, когато тези празници се случат в неделен ден, а така също предшества и тропарите на Господските празници, когато отданието им се случи в неделя. В такъв случай редът на тропарите е този: 1. Възкресният тропар, 2. тропарът на празника, 3. тропарът на светията и 4. тропарът на храмовия светия. За пеенето на тропари и кондаци на неделната литургия по Студийския устав не е известно нищо. Евергетидският устав споменава за възкресен и богородичен. От славянските ръкописи на Йерусалимския устав стои пояснението: “възкресния тропар на владеещия глас, Слава и нине и Предстателство Християн”. От сегашния гръцки Типикон: “възкресния тропар, празнувания светия, храмовия светия и кондака”. По Йеротикона: кондакът “Предстателство християн”, с изключение по време на постния Триод, когато се пее по него.

Източници

  • Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".