Камбани

от енциклопедия Двери
Версия от 15:14, 31 януари 2007 на Stmitrophan (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

През първите векове на християнството, поради гоненията, християните били привиква ни на богослужението от дякона или специално определени за това лица, или сам свещеника обявявал на последното богослужение времето и мястото на следващото. След прекратяване на гоненията (4 век) вярващите били приканвани за богослужение по други начини. В древните манастири това ставало като изпявали пред вратите на килиите „алилуя” или чукали с дървено чукче по вратите или по специална за целта дъска наречена – клепало. Имало два вида дървени клепала: голямо и малко. Голямото клепало както и желязното клепало се закачвали неподвижно на два високи стълба в построени за целта малки звънарници. Малкото клепало се носело в ръце и до днес клепалата се използва в манастирите. Желязното клепало се биело най-вече на празници.

Камбаните като по-удобен начин за свикване на вярващите за богослужение се появили първо на Запад. Тяхното откритие се приписва на св. Павлин, Нолански епископ (+ 431г.) в областта Кампания, от където и получили названието си. В източната църква започнали да се използват от 9 век. Камбаните се поставят в специално построени за целта кули, от западната страна на храма или отделно но близо до храма, наречени камбанарии или звънарници.

От начина на биенето на камбаните произлизат и различните видове и названия на камбанния звън. Благовест – равномерно биене на една камбана с което се призовават вярващите за началото на богослужението. Тризвън – биене на няколко камбани по три начина. Тризвън се полага преди началото на тържествените служби. Презвън – биене на много камбани подред като обикновено се започва от най-голямата. Този звън се използва също за празнични богослужения. Биене на всички камбани – при особено тържествени събития и най-големите църковни празници. Една камбана се бие и при особено важни части от литургията, като претворяването на Светите Дарове. На празници като Великден и Рождество Христово биенето на камбаните може да продължи и през целия ден. За съжаление в нашата страна изкусните звънари са голяма рядкост и камбанния звън е сведен на първосигнално равнище!