Разлика между версии на „Христо Николов Кодов“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(проба)
(връщане на стара версия поради неясноти в софта)
Ред 1: Ред 1:
'''Христо Николов Кодов''' е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г. в [[Калофер]].
+
'''Христо Николов Кодов''' е роден на 15 (28) август 1901 г. в [[Калофер]]. Прекарва детството си в [[Константинопол|Истанбул]]. Там за първи път се появяват интересите му към на езикознанието. Завърнал се в България през 1916 г., на следващата година постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в [[Софийски университет “Св. Климент Охридски”|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]]. През време на обучението си слуша лекции при [[Беньо Цонев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Иванов]], [[Иван Шишманов]], [[Боян Пенев]] и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният [[Стефан Младенов]], който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание.
  
== Биография ==
+
Завършва обучението си с кратка специализация в [[Полша]], където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е [[Маню Стоянов]], който през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските [[ръкопис]]и в [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
  
=== Ранни години ===
+
Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]]. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография: ''Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена'' (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема ''Езикът на тракийските българи'' (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.
  
Прекарва детството си в [[Константинопол|Истанбул]]. Там за първи път се появяват интересите му към езикознанието. Завръща се в България през 1916 г. и на следващата година постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1923 г. До 1927 г. следва славянска филология в [[Софийски университет “Св. Климент Охридски”|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]]. През време на обучението си слуша лекции при [[Беньо Цонев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Иванов]], [[Иван Шишманов]], [[Боян Пенев]] и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният [[Стефан Младенов]], който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Завършва обучението си с кратка специализация в [[Полша]], където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е [[Маню Стоянов]], който -- по-късно -- през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските [[ръкопис]]и в [[Народна библиотека|Народната библиотека]].
+
Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на [[Никита Хрушчов]] и отзвука от настъпилото общо ''разведряване'' в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от [[Боряна Христова]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.
  
=== Зрял период ===
+
Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на [[БАН]] и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на [[Институт по история на БАН|Института по история ]] на БАН. От началото на 1977 г. той е “старши научен сътрудник, ІІ степен” в [[Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия|Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия]] (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на [[Българска православна църква|БПЦ]] от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.
  
След завръщането си от Полша е назначен за преподавател по класическите езици в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]]. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография. <ref>Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена. С., 1929 г.<ref/>. Следват нови научни публикации, важно място сред които заема <ref>Езикът на тракийските българи. С., 1935 г.<ref/> – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.
+
Междувременно проф. Кодов преподава и в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”]], където чете лекции по дисциплината [[Църковнославянски език]] (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт от момента на неговото учредяване.
  
==== Време на репресии ====
+
През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в [[Зографски манастир “Св. Георги Победоносец”|Зографския манастир]] на [[Света Гора|Атон]] и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на [[славистика]]та като цяло, както и преподаватели по [[богословие]] и висши [[църковен клир|клирици]] на БПЦ.
 
 
Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за него и за негова научна дейност -- чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо разведряване в България в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от [[Боряна Христова]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер” <ref>Христова, Б. “Христо Кодов” -- Във: Българска книга. Енциклопедия, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248.<ref/>
 
 
 
==== Реабилитиране ====
 
 
 
Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на [[Българска академия на науките|БАН]] и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално –- нещатен сътрудник на [[Институт по история на БАН|Института по история]] на БАН. От началото на 1977 г. той е Старши научен сътрудник, ІІ степен в [[Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия|Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия]] (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на [[Св. Синод на Българската православна църква|Св. Синод]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.
 
 
 
Междувременно проф. Кодов преподава и в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”]], където чете лекции по дисциплината [[Църковнославянски език]] (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт -- още от момента на неговото учредяване.
 
 
 
=== Последни години ===
 
 
 
През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[Света Гора|Атон]] и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, той остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на [[славистика]]та като цяло, както и преподаватели по [[богословие]] и висши [[църковен клир|клирици]] на БПЦ.
 
  
 
Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният [[Стоби|Стобийски]] [[епископ]] [[Арсений]] (по-късно [[Пловдив]]ски [[митрополит]], а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество [[свещеник|свещеници]]. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – [[Божидар Райков]]. На опелото присъства цветът на българската славистика.
 
Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният [[Стоби|Стобийски]] [[епископ]] [[Арсений]] (по-късно [[Пловдив]]ски [[митрополит]], а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество [[свещеник|свещеници]]. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – [[Божидар Райков]]. На опелото присъства цветът на българската славистика.
 
== Творчество ==
 
  
 
Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са:
 
Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са:
* ''Един непознат препис на службата на Кирил Философ''. С., 1963
+
''Един непознат препис на службата на Кирил Философ'' (С., 1963); ''Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека'' (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; ''Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век)'' (С., 1965), заедно с [[Кирил Мирчев]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките'' (С., 1969); ''Климент Охридски. Събрани съчинения'' (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с [[Боньо Стоянов Ангелов]], [[Куйо Куев]] и [[Климентина Иванова]]; ''Старобългарски музикални паметници'' (С., 1975), заедно със [[Стоян Петров]]; ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора'', т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и ''Стефан Кожухаров''; ''Славянски ръкописи в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]'' (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова. На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес [[Кирило-Методиевска енциклопедия]], в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското [[литературознание]] и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.
* ''Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека'' -- т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971, заедно с Маньо Стоянов
 
* ''Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век)''. С., 1965, заедно с [[Кирил Мирчев]]
 
* ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките''. С., 1969
 
* ''Климент Охридски. Събрани съчинения'' -- т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с [[Боньо Стоянов Ангелов]], [[Куйо Куев]] и [[Климентина Иванова]]
 
* ''Старобългарски музикални паметници''. С., 1975, заедно със [[Стоян Петров]]
 
* ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора'' -- т. I, С., 1985, в съавторство с Божидар Райков и [[Стефан Кожухаров]]
 
* ''Славянски ръкописи в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]''. С., 1986, заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.
 
 
 
На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес [[Кирило-Методиевска енциклопедия]], в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското [[литературознание]] и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.
 
 
 
== За него ==
 
 
 
* Христова, Б. “Христо Кодов” -- Във: Българска книга. Енциклопедия, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248)
 
* Буюклиев, И. “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” -- Във: ''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127
 
* Събев, Т. “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” -- Във: ''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18.
 
 
 
== Външни препратки ==
 
  
[[Категория:Личности]]
+
За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от [[Тодор Събев]] (''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18).

Версия от 18:42, 4 декември 2007

Христо Николов Кодов е роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер. Прекарва детството си в Истанбул. Там за първи път се появяват интересите му към на езикознанието. Завърнал се в България през 1916 г., на следващата година постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През време на обучението си слуша лекции при Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Иван Шишманов, Боян Пенев и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание.

Завършва обучението си с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е Маню Стоянов, който през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.

Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в Първа мъжка гимназия в София. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография: Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема Езикът на тракийските българи (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.

Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо разведряване в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от Боряна Христова, която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.

Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на БАН и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на Института по история на БАН. От началото на 1977 г. той е “старши научен сътрудник, ІІ степен” в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на БПЦ от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.

Междувременно проф. Кодов преподава и в Духовната Академия “Св. Климент Охридски”, където чете лекции по дисциплината Църковнославянски език (с оглед на старобългарския). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт от момента на неговото учредяване.

През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в Зографския манастир на Атон и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на славистиката като цяло, както и преподаватели по богословие и висши клирици на БПЦ.

Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният Стобийски епископ Арсений (по-късно Пловдивски митрополит, а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество свещеници. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – Божидар Райков. На опелото присъства цветът на българската славистика.

Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са: Един непознат препис на службата на Кирил Философ (С., 1963); Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век) (С., 1965), заедно с Кирил Мирчев; Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките (С., 1969); Климент Охридски. Събрани съчинения (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с Боньо Стоянов Ангелов, Куйо Куев и Климентина Иванова; Старобългарски музикални паметници (С., 1975), заедно със Стоян Петров; Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора, т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров; Славянски ръкописи в Рилския манастир (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова. На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското литературознание и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.

За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (Съпоставително езикознание, 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от Тодор Събев (Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. І. С., 1978, с. 9-18).