Разлика между версии на „Спор за титлата "вселенски"“
(граматич....) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Към края на VI век | + | Към края на VI век авторитетът и влиянието на [[Константинополска]]та [[патриаршия]] нараства все повече. За император [[Юстиниан I Велики]] тя е глава на всички църкви. През 587 г. на [[поместен събор]] в Константинопол тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например [[Диоскор Александрийски]] (444-453) е почетен с тази титла на т.нар. [[Разбойнически събор]] (449г.). На [[IV Вселенски събор]] (451г.) противниците на Диоскор наричат папа [[Лъв Велики]] "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римският папа. |
| − | На Изток | + | |
| − | Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски" | + | На Изток употребявали "вселенски патриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално е била употребявана спорадично и за отделни йерарси, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църква. |
| + | |||
| + | Първи срещу тази несправедливост реагира Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващият римски папа [[св. Григорий I Велики]](590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св. Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори че била носена по внушение на дявола. | ||
| + | |||
| + | Въпреки протестите на св. Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606), не се отказва от титлата. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. За да укори Константинополския патриарх, св. Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана и днес от римските папи. | ||
| + | |||
| + | Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски". | ||
| + | |||
[[Категория: Църковна история]] | [[Категория: Църковна история]] | ||
[[Категория: История на Константинополската патриаршия]] | [[Категория: История на Константинополската патриаршия]] | ||
Версия от 22:42, 15 август 2006
Към края на VI век авторитетът и влиянието на Константинополската патриаршия нараства все повече. За император Юстиниан I Велики тя е глава на всички църкви. През 587 г. на поместен събор в Константинопол тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". И преди 587 г. някой по-изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например Диоскор Александрийски (444-453) е почетен с тази титла на т.нар. Разбойнически събор (449г.). На IV Вселенски събор (451г.) противниците на Диоскор наричат папа Лъв Велики "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536 г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римският папа.
На Изток употребявали "вселенски патриарх" като почетна титла, без да й придават юрисдикционен смисъл. Първоначално е била употребявана спорадично и за отделни йерарси, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техният Престол има първенствуващо значение за Православната Църква.
Първи срещу тази несправедливост реагира Римският папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващият римски папа св. Григорий I Велики(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св. Григорий утвърждава, че титлата "вселенски", носена от Константинополския епископ, накърнява честта на императора и дори че била носена по внушение на дявола.
Въпреки протестите на св. Григорий Велики приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606), не се отказва от титлата. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. За да укори Константинополския патриарх, св. Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) - титла, употребявана и днес от римските папи.
Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски".
