Разлика между версии на „Спор за титлата "вселенски"“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
 
Ред 2: Ред 2:
 
На Изток не придавали на думата "вселенски" юрисдикционен смисъл. Употребявали я като почетен епитет. В началото титлата е употребявана случайно и за отделни лица, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техния Престол има първенстващо значение за Православната Църква. Първи срещу тази несправедливост реагира Римския папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващия римски папа [[св. Григорий I Велики]](590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св.Григорий защитава тезата, че титлата "вселенски" носена от Константинополския епископ накърнява честа на императора и дори че била носена по внушение на дявола. Приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606) не се отказва от титлата въпреки протестите на св. Григорий Велики. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. Зада укори Константинополския патриарх, св.Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) И днес Римския папа употребява тази титла.
 
На Изток не придавали на думата "вселенски" юрисдикционен смисъл. Употребявали я като почетен епитет. В началото титлата е употребявана случайно и за отделни лица, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техния Престол има първенстващо значение за Православната Църква. Първи срещу тази несправедливост реагира Римския папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващия римски папа [[св. Григорий I Велики]](590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св.Григорий защитава тезата, че титлата "вселенски" носена от Константинополския епископ накърнява честа на императора и дори че била носена по внушение на дявола. Приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606) не се отказва от титлата въпреки протестите на св. Григорий Велики. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. Зада укори Константинополския патриарх, св.Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) И днес Римския папа употребява тази титла.
 
Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски"
 
Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски"
 +
[[Категория: Църковна история]]

Версия от 20:02, 29 юли 2006

Към края на VI век все повече нараства влиянието и авторитета на Константинополската патриаршия. За император Юстиниан I Велики тя е глава на всички църкви. През 587г. на поместен събор в Константинопол, тогавашния патриарх на Константинопол Иоан Постник е наречен "вселенски". И преди 587г. някой по изявен църковен предстоятел е наричан "вселенски епископ". Например Диоскор Александрийски(444-453) е почетен с тази титла на т.нар. Разбойнически събор(449г.). На IV Вселенски събор(451г.) противниците на Диоскор наричат папа Лъв Велики "вселенски архиепископ и патриарх на великия Рим". На друг събор в Константинопол от 536г. "архиепископ и вселенски патриарх" е наречен както епископът на Константинопол Мина (536-552), така и Римския папа. На Изток не придавали на думата "вселенски" юрисдикционен смисъл. Употребявали я като почетен епитет. В началото титлата е употребявана случайно и за отделни лица, но от времето на Йоан Постник (582-592) тя става отличително название на Константинополските патриарси, които я разбират в смисъл че техния Престол има първенстващо значение за Православната Църква. Първи срещу тази несправедливост реагира Римския папа Пелагий II (578-590). Той забранява на своя представител (апокрисиарий) в Константинопол да влиза в общение с Иоан Постник. Следващия римски папа св. Григорий I Велики(590-604) продължава протестите срещу титлата на Константинополския епископ. В писма до император Маврикий (582-602) и до другите източни патриарси св.Григорий защитава тезата, че титлата "вселенски" носена от Константинополския епископ накърнява честа на императора и дори че била носена по внушение на дявола. Приемникът на Иоан Постник, Кирион (595-606) не се отказва от титлата въпреки протестите на св. Григорий Велики. Последвала нова забрана към папския апокрисиарий за молитвено общение с Константинополския патриарх. Зада укори Константинополския патриарх, св.Григорий започва да се нарича "раб на Божиите раби" (servus servorum Dei) И днес Римския папа употребява тази титла. Византийският император Фока(602-610) се отнасял благосклонно към Рим, но няма данни да забранява на Константинополския патриарх да се нарича "вселенски"