64
редакции
Промени
редакция без резюме
През 1864 г. в [[Православната църква]] е приет с [[миропомазване|миропомазване]] 44-годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напускал духовенството, разочарован от папското първенство,като станал лутеран, по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва да издава списанието ''Православен католически преглед'', целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.
През 1867 г. Овербек подава заявление със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]] до Руската църква, с което моли да се създаде Западнообрядната църква, която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било Тридентинската меса от 1570 г., към която той добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на папата, катопродължил да се занимава със спорове с католиците, англиканите и приелите православието, използващи източния обряд.
През 1876 г. Овербек се обръща към различни Свети Синоди, като пътувава и до Константинопол през 1879. Там той се срещна Цариградския Патриарх, който го благослова да издава проповеди и апологетики. През 1881 г. Овербек имал известен успех, тъй като Цариградската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.