14
редакции
Промени
Кондак
,внесено от речника на дякон Иван Иванов с разрешение на автора
Песнопение, представляващо своеобразна проповед с библейски сюжет в стихове, изпята от [[амвон]]а след прочитането на [[утринно евангелие|утринното евангелие]] (или след шестата песен на [[канона]]). Названието идва от късата пръчка, около която навивали свитъка (от kontax палк). Кондак наричат също строфите на [[акатист]]а.
== Възникване и история ==
=== 5-7 век ===
Като [[песнопение]] кондакът се появил през V век в Сирия, но получил окончателната си форма по-късно в Константинопол. Превърнал се в основен жанр на ранновизантийската химнография. Те пък от своя страна довели до появата на други песнопения, наречени oikoV дом, храм, семейство. Първият кондак е на преп. [[Роман Сладкопевец]], (VI в.) сириец по произход, който бил певец в Катедралата “Св. София” в Константинопол. Структурата на кондаците, написани от него са близки до тази на проповедите на [[Василий Селевкийски]]. Според преданието кондакът бил изпят по особено небесно вдъхновение (това е кондакът за Рождество Христово “Дева днес”). В гръцкия Кондакарий от XII-XIII век по Ръкопис 437 от Московската Синодална библиотека към този кондак са добавени 24 [[икоса]] със заключението, което е в кондака: “Отроча младо превечний Бог”, имащ [[акростих]]: “tou tapeinou Rwmanu o umnoV” (на смирения Роман химн); числото 24 отговаря на количеството на буквите в гръцката азбука, имащ съответствие с Пс. 118, състоящ се от 22 отдела, отговарящи на 22 букви в еврейската азбука. Освен кондака и икоси за Рождество Христово такива песни с името на преп. Роман в акростих са запазени и за други празници.
До появата на каноните през VIII век кондакът заемал изключително място в богослужението на Източната църква и представлявал самостоятелно поетично произведение. Класическата му форма в древност представлявала една обща идея, развита в повече от двадесет строфи (обикновено между 18 и 30). Всеки кондак се състоял от три части начална строфа със специфичен размер наречена [[проимий]] или [[кукулий]] ([[икос]]и написани в един и същ размер, чийто брой най-често бил 24 и припев състоящ се от един или два стиха). Последният стих съдържа молитвено обръщение.
=== След 8 век ===
От края на VII век започнало постепенното изместване на кондака от новата богослужебна химнографска форма канона. В съвременната си форма кондакът малко се различава от [[тропар]]а. В действителност това е само първата от трите части на древния кондак, която разкрива само основната му тема. Единственият пълен кондак е съхранен в чина на погребение на свещеник.
== Възникване и история ==
=== 5-7 век ===
Като [[песнопение]] кондакът се появил през V век в Сирия, но получил окончателната си форма по-късно в Константинопол. Превърнал се в основен жанр на ранновизантийската химнография. Те пък от своя страна довели до появата на други песнопения, наречени oikoV дом, храм, семейство. Първият кондак е на преп. [[Роман Сладкопевец]], (VI в.) сириец по произход, който бил певец в Катедралата “Св. София” в Константинопол. Структурата на кондаците, написани от него са близки до тази на проповедите на [[Василий Селевкийски]]. Според преданието кондакът бил изпят по особено небесно вдъхновение (това е кондакът за Рождество Христово “Дева днес”). В гръцкия Кондакарий от XII-XIII век по Ръкопис 437 от Московската Синодална библиотека към този кондак са добавени 24 [[икоса]] със заключението, което е в кондака: “Отроча младо превечний Бог”, имащ [[акростих]]: “tou tapeinou Rwmanu o umnoV” (на смирения Роман химн); числото 24 отговаря на количеството на буквите в гръцката азбука, имащ съответствие с Пс. 118, състоящ се от 22 отдела, отговарящи на 22 букви в еврейската азбука. Освен кондака и икоси за Рождество Христово такива песни с името на преп. Роман в акростих са запазени и за други празници.
До появата на каноните през VIII век кондакът заемал изключително място в богослужението на Източната църква и представлявал самостоятелно поетично произведение. Класическата му форма в древност представлявала една обща идея, развита в повече от двадесет строфи (обикновено между 18 и 30). Всеки кондак се състоял от три части начална строфа със специфичен размер наречена [[проимий]] или [[кукулий]] ([[икос]]и написани в един и същ размер, чийто брой най-често бил 24 и припев състоящ се от един или два стиха). Последният стих съдържа молитвено обръщение.
=== След 8 век ===
От края на VII век започнало постепенното изместване на кондака от новата богослужебна химнографска форма канона. В съвременната си форма кондакът малко се различава от [[тропар]]а. В действителност това е само първата от трите части на древния кондак, която разкрива само основната му тема. Единственият пълен кондак е съхранен в чина на погребение на свещеник.