В своята майчинска грижа за починалите християни, [[църкваЦърква]]та ни заповядва да поменаваме всеки един от тях в някои дни след смъртта им, а в определени дни всички умрели.

За всеки починал църквата Църквата заповядва да възнасяме [[Молитва|молитви]] и безкръвни жертви (поръчване /откупуване/ на [[литургия]]), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на [[Грях|греховете]] и умилостивяване на [[Бог]]а. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третия третият ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте [[ангел]]ски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над [[душа]]та , който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това , че, израилския израилският народ оплаква [[Мойсей]] четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след своето Своето възкресение. Поради това и ние се молим, умрелия умрелият да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалия починалият е жив и безсмъртен по [[дух]].

Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Главно в Основните задушници са следните дни. :В '''събота преди [[Неделя Месопостна]] ''' (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден, се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. В '''събота пред празника [[Петдесетница]], ''' се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. '''Съботата пред [[Архангеловден]] ''' се нарича още и ''Велика задушница, в нея се ''. Тя ни напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и ''мъжка задушница''. На някои места '''поменът на Лазарова събота ''' се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи , особено посветени на починалите.

Като цяло всеки съботен ден през годината църквата Църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и [[канон]] за мъртвите.