Опело се нарича особено [[чинопоследование ]] за опяване, т.е. църковна заупокойна служба за новопочинал (новопредставлен). Има четири „вида” опело: на [[Погребение на миряни|миряни]], на [[Погребение на монаси|монаси]], на [[погребение на свещеници|свещеници ]] и на [[Погребение на деца|деца]]. Съществува и [[Погребение през Светлата седмица|специално опяване ]] и погребение на [[Пасха ]] и в цялата светла седмица. Погребалните християнски обичай имат своето начало, от една страна, в погребалните обреди на древните юдей в частност в обредите на Христовото погребение, а от друга – те възникнали в самото християнство и служат за израз на християнското учение за земния живот, смъртта и възкресението. Съответно с юдейските обичай пречистото тяло на Спасителя било снето от кръста[[кръст]]а, било обвито с чиста бяла плащаница, главата привързана с кърпа, цялото тяло помазано с аромати и положено в гроб.  Така и християните приготвяли починалия за погребение, затваряли очите му, умивали тялото, обвивали го в погребални повивки ([[погребален покров]]) и го оплаквали. Но християните, за разлика от юдеите, не смятали тялото на умрелия за нечисто, затова и не се стараели да го погребът колкото е възможно по-бързо, в същия ден. Напротив, излагали тялото на представилия се за опрощаване с всички вярващи. На християнското погребение задължително присъстват: варено жито – като символ на възкресението, червено вино – като символ на пролятата за нас Христова Кръв и хляб – символизиращ Тялото Христово. Палят се свещи [[свещ]]и за да може всеки вярващ да присъедини своята молитва за упокой към тази на църквата[[църква]]та. Раздават се подаръци и храна като милостиня в памет на представилия се. Християните се погребват в специално обособени парцели извън населените места наречени гробища. Изключение се допуска само за духовни лица който се погребват при храмовете [[храм]]овете или в манастирите[[манастир]]ите. В древност както и днес в ковчега при починалия се поставя [[кръст ]] и части от Светото Писание.