Софроний Врачански

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Деец на Българското възраждане, книжовник, учител, обществен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после и учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Преследван и от турци, и от невежествени български свещеници. През 1765 г. преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от преподобни Паисий Хилендарски. В бележка към преписа си пише: "Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил". В средата на 70-те години отива в Света Гора, където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици изтърпява нечувани страдания, лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е лишен от живот. Овдовял, той приема монашество с името Софроний около 1794 г. и после бил ръкоположен за епископ във Враца. През 1810 г. отива във Видин и 3 години извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход и отправя призив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на св. Софроний се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала вече възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Св. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на преп. Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин (сборник с поучения), съставя два сборника, прави преводи. Бурния си и мъчителен живот описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония", написана ок. 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург, дълго време останала в ръкопис. Отпечатана във в. "Дунавски лебед" през 1861г. (бр. 55-61, посмъртно). Българската православна църква го причислява към лика на светците през 1964 г.