Софийска духовна семинария "Св. Йоан Рилски"

История на Семинарията

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” е средно духовно учебно заведение, което има за цел да подготви свещенослужители и други служители на Българската православна църква, прегърнали основните истини на православното християнско учение и изконните български традиции и възпитани в дух на родолюбие и евангелските добродетели. Софийската духовна семинария се стреми да опази и да утвърждава православната вяра, като чрез различни форми привлича все повече хора да дойдат в Църквата и да доизградят нейния съвременен облик, опиращ се на традициите на светото Православие.

Като духовна школа Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел”.

През 1897 г. Св. Синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков. Изглежда Св. Синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 дка в местността Куру баглар - голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на това място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Св. Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството присъстват ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона - архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.

На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.

Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време например в Семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, като всички руски издания са дар от руския Св. Синод. От самото начало на функционирането си Софийската духовна семинария е под прекия надзор на синодалните архиереи, които следят за нормалното протичане на учебния процес, участват лично при провеждането на зрелостните изпити, присъстват на годишните актове.

На 26 октомври 1904 г. - Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски” от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.

През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.

С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918 г.) обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото - оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е обърната на военна болница.

След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923 г.). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.

След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията - в Рилския манастир, с. Елешница, Софийско, гара Черепиш, Врачанско, Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.

След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г. в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.

Чак след опразването на семинарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 г. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса сгради с желязна ограда и самостоятелен вход. При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.

През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.

От своето създаване до наши дни Софийската духовна семинария носи името на „Св. Йоан Рилски”. Такова е решението на Св. Синод на БПЦ, взето по две причини: първо, защото св. Йоан Рилски е всепризнат закрилник на българския народ, най-великият наш светец, и второ, защото Софийската духовна семинария е наследничка и продължителка на учебно-възпитателното дело на Самоковското богословско училище, което е носило това име и е било на издръжка на Рилския манастир, а св. Йоан Рилски е ангелът и патронът на тази света обител.

Понастоящем в Софийската духовна семинария се обучават около 300 младежи. Тъй като по статут тя е средно духовно учебно заведение, се намира под прякото ведомство на Светия Синод на БПЦ, а учебните планове и програми се одобряват от Министерството на образованието и науката със съгласието на Св. Синод.

Ръководител на Семинарията е Ректорът, който е пратеник на Св. Синод. ]]