Разлика между версии на „Сергей Аверинцев“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м ({{обработка|да се поставят вътрешни препратки и категории}})
м (Препратки)
Ред 4: Ред 4:
 
руски филолог, историк на културата, библеист, критик, преводач. Роден в Москва, в семейството на научни работници. През 1961 г. завършва Московския държавен университет. Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература АН СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на Руската академия на науките.  
 
руски филолог, историк на културата, библеист, критик, преводач. Роден в Москва, в семейството на научни работници. През 1961 г. завършва Московския държавен университет. Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература АН СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на Руската академия на науките.  
  
В областта на библейската история, от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на богословието и ролята на учителните книги на Стария Завет и особено на Кн. Притчи, е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на Книга на Йов'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни апокрифи в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на Евангелие от Матей. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.
+
В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.
  
 
По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.[[Категория:Съвременни автори]]
 
По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.[[Категория:Съвременни автори]]

Версия от 16:24, 26 юни 2006

Panneau travaux.png

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: да се поставят вътрешни препратки и категории. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Аверинцев, Сергей (1937-2004) руски филолог, историк на културата, библеист, критик, преводач. Роден в Москва, в семейството на научни работници. През 1961 г. завършва Московския държавен университет. Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература АН СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на Руската академия на науките.

В областта на библейската история, от нейния междузаветен период, е работата му “Греческая "литература" и ближневосточная "словесность". Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на богословието и ролята на учителните книги на Стария Завет и особено на Кн. Притчи, е статията: «К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской» («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов превод на Книга на Йов («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът «EUSPLAGCNIA» (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата «Поэтика ранневизантийской литературы» (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на историята на ранното християнство. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни апокрифи в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: «От берегов Босфора до берегов Евфрата» (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на Евангелие от Матей. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.

По "Библиологического словаря" на отец Александър Мен.