Семинария

от енциклопедия Двери
Версия от 14:03, 6 април 2007 на Liziano (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

История и традиции

Софийската духовна семинария е основана под покрова на Св. Иван Рилски като Самоковско богословско училище в Лясковския манастир "Св. Св. Ап. Петър и Павел " от 1874 г. През 1897г. Столичното кметство с готовност посреща идеята за построяване на самостоятелна сграда за богословското училище от Самоков в столицата на православна България и щедро отпуска място за нейното построяване. През 1902г.тържествено е положен основният камък от Негово Величество Княз Фердинанд 1, от прецедателя на Св.синод Високопреосвещения Варненски и Великопреславски митрополит Симеон в присъствието на Ректора на Висшето училище г-н Златарски, министри и други. Дарители за строежа на сградата на Н.Ц.В.княз Фердинанд 1, екзарсите Антим1 и Йосиф1, метрополитите Кирил Видински, гервасих Сливенски, Григорий Доростолски и Чевенски, Симеон Варненски и Великопреславски, енорийски свещеници и много светски лица. В края на 1902г. семинарското здание е вече готово и на 20 януари 1903г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Високопреосвещения Софийски метрополит Партений започват редовните занимания. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което въспитаниците на семинарията получавали свидетелства за зрелост и право да продължат обучението си във висши училища или да бъдат ръкоположени за свещеници. Балканските войни и участието ни в Първата световна война(1912-1919г.) нарушават за близо десетилетие учебния процес. Семинарският пансион бива превърнат във военна болница. По време на Земеделския режим (1920-1923г.) сградите били харесани за новооткрития агрономически факултет. Временното съжителстване между агрономи и семинаристи било трудно. Подготвя си преместването на семинарията в Рилския манастир. През 30-те години идва сравнително спокойно и благоприятно време за истински духовен подем и образование. След Втората световна война духовно-учебното дело в семинарията отново бива силно нарушено : през годините 1944-1946 сградите се използват за щаб на Съветската армия; през 1946-1950 - са предадени на Съюза на българо-съветската дружба, докато се стигне до 20 септември 1950г., когато учебните занятия на единната семинария (Пловдивската е слята със Софийската) са брутално прекъснати от светските власти и семинарията е преместена в Черепиш, близо до манастира. От 1951 до 1990г. сградите и са взети за Дворец на пионерите. През пролетта на 1990г. с Министерско постановление сградите са върнати, и обучението в тях е възобновено в духа на национално - православната традиция.