Разлика между версии на „Свети отци“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м
 
м (en, ro)
 
(Не са показани 2 междинни версии от друг потребител)
Ред 1: Ред 1:
Църквата нарича "[[светите отци|свети отци]]" не всички [[светци на Църквата]], а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската вяра. На трима от тях Църквата е дала прозвището "богослови" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист [[Йоан Богослов]] (1-2 век), св. [[Григорий Богослов]] (4 век) и св. [[Симеон Нови Богослов]] (10-11 век).
+
Църквата нарича "[[свети отци]]" не всички [[светец|светци]] на [[Църква]]та, а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската [[вяра]]. На трима от тях Църквата е дала прозвището "[[богослов]]и" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист [[Йоан Богослов]] (1-2 век), св. [[Григорий Богослов]] (4 век) и св. [[Симеон Нови Богослов]] (10-11 век).
  
 
Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.
 
Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.
  
Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте Вселенски събора, където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.  
+
Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте [[Вселенски събори|Вселенски събора]], където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.  
  
Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като ''"учители на Църквата",'' без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и Ориген, въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.
+
Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като ''"учители на Църквата",'' без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и [[Ориген]], въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.
  
Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на догматиката. Православната църква няма учение за непогрешимостта на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната святост на автора му.  
+
Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на [[догматика]]та. Православната църква няма учение за [[непогрешимост]]та на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната [[святост]] на автора му.  
  
Единствен критерий за верността на определено учение е съборното, общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в Светия Дух, Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.
+
Единствен критерий за верността на определено учение е [[съборност|съборното]], общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в [[Свети Дух|Светия Дух]], Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.
  
Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно предание. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за спасението истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".[[Категория:Отците на Църквата]]
+
Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно [[предание]]. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за [[спасение]]то истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".[[Категория:Отците на Църквата]]
 +
 
 +
[[en:Church Fathers]]
 +
[[ro:Sfinţii Părinţi]]

Текуща версия към 22:53, 18 февруари 2008

Църквата нарича "свети отци" не всички светци на Църквата, а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската вяра. На трима от тях Църквата е дала прозвището "богослови" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист Йоан Богослов (1-2 век), св. Григорий Богослов (4 век) и св. Симеон Нови Богослов (10-11 век).

Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.

Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте Вселенски събора, където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.

Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като "учители на Църквата", без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и Ориген, въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.

Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на догматиката. Православната църква няма учение за непогрешимостта на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната святост на автора му.

Единствен критерий за верността на определено учение е съборното, общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в Светия Дух, Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.

Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно предание. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за спасението истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".