Разлика между версии на „Преображение“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
 
 
Ред 1: Ред 1:
Исторически евангелското събитие на Преображение Господне се случва през месец февруари, 40 дни преди Пасха, когато Спасителят бил предаден на кръстни мъки и смърт. В определянето на своя календар обаче Църквата никога не се е стремяла да предаде на датите от историческия живот на Христос метафизичност и да търси тяхна точна проекция в църковния календар.
+
Исторически евангелското събитие на Преображение Господне се случва през месец февруари, 40 дни преди [[Пасха]], когато Спасителят бил предаден на кръстни мъки и смърт. В определянето на своя календар обаче [[Църква]]та никога не се е стремяла да предаде на датите от историческия живот на [[Иисус Христос|Христос]] метафизичност и да търси тяхна точна проекция в църковния календар.
 
   
 
   
Затова празникът Преображение е бил определен за празнуване през месец август – за да не се случи в дните на [[Великия пост]], когато скръбта и покайното настроение определят богослужебния цикъл. От друга страна, Църквата отбелязва Христовите страдания и смърт през месец септември с празника [[Въздвижение на животворящия Господен Кръст]], на 14 септември. 40 дни по-рано е установено да се празнува Преображението на Христос – тоест на '''6 август'''. По-този начин се съхранява логическата последователност на евангелските събития.
+
Затова празникът Преображение е бил определен за празнуване през месец август – за да не се случи в дните на [[Великия пост]], когато скръбта и покайното настроение определят [[богослужебен цикъл|богослужебния цикъл]]. От друга страна, Църквата отбелязва Христовите страдания и смърт през месец септември с празника [[Въздвижение на животворящия Господен Кръст]], на 14 септември. 40 дни по-рано е установено да се празнува Преображението на Христос – тоест на '''6 август'''. По-този начин се съхранява логическата последователност на евангелските събития.
  
Древна традиция във всички православни църкви е на този ден да се освещават плодове – в България и Гърция (по византийска традиция) грозде, а в Русия – ябълки. Съгласно 3-то апостолско правило в храмовете се освещават грозде и всички плодове на земята, за да се насочи вниманието на хората към новото състояние на човешкото естество, както и на цялата материя, което Христос преобразява със Своите рождение, смърт и възкресение.[[Категория:Празници]]
+
Древна традиция във всички православни църкви е на този ден да се [[освещаване|освещават]] плодове – в България и Гърция (по византийска традиция) грозде, а в Русия – ябълки. Съгласно 3-то [[апостолски правила|апостолско правило]] в [[храм]]овете се освещават грозде и всички плодове на земята, за да се насочи вниманието на хората към новото състояние на човешкото естество, както и на цялата материя, което Христос преобразява със Своите рождение, смърт и възкресение.[[Категория:Празници]]

Текуща версия към 10:22, 14 юни 2006

Исторически евангелското събитие на Преображение Господне се случва през месец февруари, 40 дни преди Пасха, когато Спасителят бил предаден на кръстни мъки и смърт. В определянето на своя календар обаче Църквата никога не се е стремяла да предаде на датите от историческия живот на Христос метафизичност и да търси тяхна точна проекция в църковния календар.

Затова празникът Преображение е бил определен за празнуване през месец август – за да не се случи в дните на Великия пост, когато скръбта и покайното настроение определят богослужебния цикъл. От друга страна, Църквата отбелязва Христовите страдания и смърт през месец септември с празника Въздвижение на животворящия Господен Кръст, на 14 септември. 40 дни по-рано е установено да се празнува Преображението на Христос – тоест на 6 август. По-този начин се съхранява логическата последователност на евангелските събития.

Древна традиция във всички православни църкви е на този ден да се освещават плодове – в България и Гърция (по византийска традиция) грозде, а в Русия – ябълки. Съгласно 3-то апостолско правило в храмовете се освещават грозде и всички плодове на земята, за да се насочи вниманието на хората към новото състояние на човешкото естество, както и на цялата материя, което Христос преобразява със Своите рождение, смърт и възкресение.