Православна богословска семинария „Св. Владимир”

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Православният богословски институт "Св. Владимир” в Ню Йорк, САЩ, е сред най-авторитетните висши учебни заведения по богословие в света. С основаването му през 1938 г. за негов покровител е избран великият равноапостолен Киевски княз св. Владимир, който разпространява православната християнска вяра в Киевска Рус от Константинопол през 988 г. Паметната 1938 г. съвпада с деветстотин и петдесетата годишнина от покръстването и просвещаването на Русия, в потвърждение на мисионерския характер на института (наричан по американските стандарти "семинария" - seminary) в Северна Америка.

Сред бележитите православни учени и богослови, преподавали в семинарията, са: Николай Лоски (поч. 1965 г.) – доайен на руските философи и бивш професор в Университета в Санкт Петербург; Г. П. Федотов (поч. 1951 г.) – бивш университетски преподавател по средновековна история и професор по история на Западната църква и агиография в Института „Св. Сергий” в Париж; Николай Арсениев (поч. 1977 г.) – богослов, придобил известност с публикациите си върху мистицизма на Източното християнство; Александър Боголепов (поч. 1980 г.) – дал своя принос в областта на богослужебната химнография и канонично право; София Куломзина (поч. 2000 г.) – бележита фигура в православното християнско образование и възпитание.

През последните десетилетия начело на семинарията застават изтъкнати преподаватели, които изпълняват длъжността на нейни декани. Сред тях са отците Георги Флоровски (поч. 1979 г.), Александър Шмеман (поч. 1983 г.) и Йоан Майендорф (поч. 1992 г.).

Десетилетието на отец Флоровски като декан (1949-1955 г.) очертава характера и насоките в развитието й, утвърждавайки, че училището е американско и всеправославно. Един от най-внушителните богослови на ХХ в., той е автор на произведения, станали класически сред православната богословска литература. Отец Флоровски е авторитетен участник в икуменическото движение и един от основателите на Световния съвет на църквите.

Отец Александър Шмеман заема поста на декан в периода 1962-1983 г. Авторитетът му като университетски преподавател, свещенослужител и лектор сред поколения студенти и бивши възпитаници на семинарията е безспорен. Той е известен със способността си да предаде смисъла и значението на св. Литургия и църковното измерение на св. Евхаристия. Личното участие на о. Ал. Шмеман в живота на Църквата, посвещаването му на междуправославното сътрудничество и единство, приносът му в борбата за самостоятелност на Православната църква в Америка, лекциите и произведенията му – винаги в Църквата и за Църквата - остават трайно в съзнанието на студентите. Под негово ръководство Семинарията била приета за равноправен член на Американската асоциация на богословските школи (АТS).

Отец Йоан Майендорф – един забележителен православен богослов, писател и професор по църковна история и патристика, заема поста на декан в периода 1983-1992 г. Под негово ръководство и авторитет семинарията развива и усъвършенства програмите си за придобиване на магистърска и докторска степени. По време на десетгодишния си мандат като декан о. Майендорф подема мащабна кампания за постояване на нова семинарска библиотека със значителен по количество и разнообразие библиотечен фонд.