Пострижение в малка схима

Последованието на малката схима се извършва на литургията, но може и отделно. В нашата богослужебна практика най-често се извършва по време на вечерното богослужение. В реда за извършване на малката схима („схима” - дреха) влизат изпитване на новопостригания в искреността и твърдостта на неговото намерение, произнасяне на обетите, молитви, наричане на ново име, самото подстригване и обличане в монашеско облекло. В изпълнението на това последование може да има някой вариации в отделните поместни църкви или манастири.

В началото на подстрижението, кандидата се довежда до вратите на храма където съблича обикновените си дрехи като знак за оставяне на светските греховни дела и стой по долни дрехи, бос и гологлав. Неговият духовен старец го покрива с мантията си и го довежда пред иконостаса където го чака игумена като чадолюбив отец. Пред подстригвания се поставя аналой с кръст и евангелие. Игуменът под формата на въпроси и отговори изпитва искреността на новоподстригвания. След като новопостригания даде обещание да приеме монашески образ, игуменът изпитва твърдостта и неизменността на неговото послушание, като му казва три пъти: „возми ножници и подажд ми я”. Подстригваният три пъти подава ножиците на игумена и му целува ръка. При последното подаване игуменът поставя ножиците върху Евангелието и ги взема от него, като от ръцете на самия Христа и подстригва кръстообразно монаха, като възглася: „Брат наш (или сестра наша - името) постригает власи глави своея во имя Отца и Сина и Св. Духа”. При подстригването се дава ново име на подстригвания в знак на неговото висше отричане от света и посвещаване себе си на особено Божие служение. Според обичая е прието да се дава име, което започва със същата буква, с каквато е започвало името му, дадено при кръщението. Подстриганият, като Христов войн се облича в особено облекло, като при обличането на всяка дреха се посочва и нейното предназначение. Най-напред се облича подрасник, в знак на доброволна нищета и изтърпяване на всички бедствия. После се облича парамана, напомнящ за благото Христово иго и борбата с плътта и основна отличителна дреха на малката схима. Заедно с парамана се поставя и нагръден дървен кръст за да напомня за кръстните Христови страдания, на Когото трябва да подражават християните чрез носене на своя кръст. След това монаха се опасва с пояс, знак на препасване със силата и истината, на укротяване на тялото и обновяване на духа. После се облича расо, наречено още риза на радостта. Най-отгоре се намята мантия, която означава Божието покровителство над подвижниците. Малосхимниците се наричат още мантияши. На главата се поставя камилавка и було. Епанокамилавката се нарича шлем на надеждата за спасение и покривало от светските съблазни. На краката се обуват сандали за напомняне, че монаха е длъжен да бъде образ на всяко послушание и на всяко добро дело. Най-накрая в ръцете му се дава броеница за четене на определен брой поклони и молитви, които инокът е длъжен да изпълнява.

След подстрижението на новопостригания се дава запалена свещ и кръст без изобразено разпятие на него, който да му напомня, че е длъжен да последва разпнатия Господ. Накрая игуменът и братята поздравяват новопостригания. След приемането на малка схима инокът прекарва пет дни в храма в четене и молитви.