Пострижение в малка схима

Последованието на малката схима обикновено се извършва по време на литургията, но може и отделно. В нашата богослужебна практика това най-често става по време на вечерното богослужение. В реда на малката схима („схима” - дреха) влизат следните действия: изпитване на кандидата в искреността и твърдостта на неговото намерение, произнасяне на обетите, молитви, даване на ново име, самото постригване и обличане в монашеско облекло. В изпълнението на това последование може да има вариации в отделните поместни църкви или манастири.

В началото на подстрижението, кандидатът се довежда до вратите на храма, където съблича ежедневните си дрехи като знак за изоставяне на светските греховни дела и остава по долни дрехи, бос и гологлав. Неговият духовен старец го покрива с мантията си, което символизира грижата му за духовното му чадо, и го отвежда пред иконостаса, където го чака игуменът като чадолюбив отец. Пред подстригвания се поставя аналой с кръст и евангелие. Игуменът под формата на въпроси и отговори изпитва искреността на кандидата. След като той даде обещание да приеме монашеския начин на живот, игуменът изпитва твърдостта и неизменността на неговото решение и послушанието му, като му казва три пъти: „возми ножници и подажд ми я” (вземи ножицата и ми я подай). Постригваният три пъти подава ножиците на игумена и му целува ръка. Така той свидетелства, че решението да приеме монашески постриг е негов личен избор. При последното подаване игуменът поставя ножиците върху Евангелието и ги взема от там, сякаш от ръцете на самия Христос. Тъй като в този момент Евангелието изобразява (символизира) Иисус Христос. След това постригва кръстообразно монаха, като възглася: „Брат наш (или сестра наша - името) постригает власи глави своея во имя Отца и Сина и Св. Духа”. При постригването на монаха се дава ново име в знак на неговото отричане от света и раждането му за монашеския подвиг. Сега той скъсва с предишния си живот и посвещава себе си на особено Божие служение. Според обичая е прието да се дава име, което започва със същата буква, с каквато е започвало името му, дадено при кръщението. Постриганият, като Христов войн се облича в особено облекло, като при обличането на всяка дреха се посочва и нейното предназначение. Най-напред се облича подрасник, в знак на доброволна нищета (бедност) и изтърпяване на всички бедствия. После се облича парамана, напомнящ за благото Христово иго и борбата с плътта и основна отличителна дреха на малката схима. Заедно с парамана се поставя и нагръден дървен кръст, за да напомня за кръстните Христови страдания, на Когото трябва да подражават християните чрез носене на своя кръст. След това монахът се опасва с пояс, знак на препасване със силата и истината, на укротяване на тялото и обновяване на духа. После се облича расо, наречено още "риза на радостта". Най-отгоре се намята мантия, която означава Божието покровителство над подвижниците. Малосхимниците се наричат още мантияши. На главата се поставя камилавка и було. Епанокамилавката се нарича "шлем на надеждата за спасение" и "покривало от светските съблазни". На краката се обуват сандали за напомняне, че монахът е длъжен да бъде образ на всяко послушание и на всяко добро дело. Най-накрая в ръцете му се дава броеница за изричане на определен брой молитви,придружени от поклони,които инокът е длъжен да изпълнява.

След пострижението на монаха се дава запалена свещ и кръст без изобразено разпятие на него, който да му напомня, че е длъжен да последва разпнатия Господ. Накрая игуменът и братята поздравяват новопостригания. След приемането на малка схима инокът прекарва пет дни в храма в четене и молитви.