Разлика между версии на „Погребение на монаси“
Stmitrophan (беседа | приноси) |
Stmitrophan (беседа | приноси) м (Препратки) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Погребението на монасите се отличава съществено от това на миряните. Тялото на починалия монах не се умива, за да не се открие неговата голота, а само кръстообразно се отриват с гъба, напоена с топла вода, някой части от тялото (челото, ръцете, гърдите, краката, коленете) в знак на това, че по време на земния си живот е бил отделен от света. | + | Погребението на монасите се отличава съществено от това на [[Погребение на миряни|миряните]]. Тялото на починалия [[монах]] не се умива, за да не се открие неговата голота, а само кръстообразно се отриват с гъба, напоена с топла вода, някой части от тялото (челото, ръцете, гърдите, краката, коленете) в знак на това, че по време на земния си живот е бил отделен от света. |
| − | Последованието на монашеското опело също се различава от това на миряните. В него се набляга на това, че монаха се е отдалечил от света и неговите изкушения и се възпоменават монашеските обети. При изнасянето на тялото за погребение не се пее „Святий Боже...” а особена стихира „Кая житейская сладост...”. При закриването на гроба се пеят три специални тропара, при което братята (монаси) правят по дванадесет | + | |
| + | Последованието на монашеското [[опело]] също се различава от това на миряните. В него се набляга на това, че монаха се е отдалечил от света и неговите изкушения и се възпоменават монашеските обети. При изнасянето на тялото за погребение не се пее „Святий Боже...” а особена стихира „Кая житейская сладост...”. При закриването на гроба се пеят три специални тропара, при което братята (монаси) правят по дванадесет [[поклон]]а, молейки се за успокоение [[душа]]та на представилия се. | ||
[[Категория:Обреди]] | [[Категория:Обреди]] | ||
Версия от 12:29, 2 юли 2006
Погребението на монасите се отличава съществено от това на миряните. Тялото на починалия монах не се умива, за да не се открие неговата голота, а само кръстообразно се отриват с гъба, напоена с топла вода, някой части от тялото (челото, ръцете, гърдите, краката, коленете) в знак на това, че по време на земния си живот е бил отделен от света.
Последованието на монашеското опело също се различава от това на миряните. В него се набляга на това, че монаха се е отдалечил от света и неговите изкушения и се възпоменават монашеските обети. При изнасянето на тялото за погребение не се пее „Святий Боже...” а особена стихира „Кая житейская сладост...”. При закриването на гроба се пеят три специални тропара, при което братята (монаси) правят по дванадесет поклона, молейки се за успокоение душата на представилия се.
