Преглед на кода на Погребение на миряни

[[Опело]]то и погребението на миряните обикновено се извършва след [[литургия]]та, но може и в друго време. Разделя се на три основни части. Първа част от 19-ти и 118-ти псалом и заупокойни тропари. Псалмите изразяват надеждата, че умрелият, който е възлагал през целия си земен живот цялата си надежда на Бога, ще бъде приет в Неговото небесно жилище.

Втората част от опелото включва 50-и псалом и канон, дело на св. Теофан Начертани. След канона се пеят или четат осем стихири, в които със силни и трогателни думи се изобразява скоротечността на човешкия живот и тленността на земните блага. После, в противоположност на временното и тленното, се възвестява за вечното блаженство на светиите в песнопенията, наречени „Блаженни”. Чете се [[апостол]] и [[евангелие]], в което се възвестява за бъдещето [[възкресение]] на мъртвите. 

След опелото се извършва погребението. Тялото на починалия се съпровожда до гробищата начело със [[свещеник]]а при пеенето на: „Святий Боже, святий Крепки, святий Безсмертни, помилуй нас”. Това песнопение означава, че тялото на умрелия се придружава от [[ангел]]ите, които постоянно пеят [[трисветата песен]]. Преди закриването на гроба, свещеникът кръстообразно посипва тялото на починалия с пръст или елей като символи на надеждата за възкресение и края на земния подвиг. Накрая се възглася вечна памет и гроба се заравя (закрива). От смъртта до погребението над тялото се чете [[псалтир]] от близки и познати за упокой на [[душа]]та.

[[Категория:Обреди]]