Промени

Понятие, родено в традицията на западната – [[римокатолицизъм|римокатолическа ]] и [[протестантство|протестантска ]] – [[богословска мисъл]], с което се изразява идеята, че между христологията [[христология]]та на [[св. Кирил Александрийски (412-444)]], възтържествувала на [[Трети вселенски събор|Третия вселенски събор ]] (в [[Ефес ]] през 431 г.), и христологията на [[Четвърти вселенски събор|Четвъртия вселенски събор ]] (в [[Халкидон ]] през 451 г.) съществуват същностни противоречия, които са примирени – до голяма степен изкуствено – по настояване на [[имп. Юстиниан І (527-565) Велики]] на [[Пети вселенски събор|Петия вселенски събор ]] (в [[Константинопол ]] през 553 г.). За първи път за ''неохалкидонизма '' като особена [[интерпретация ]] на Халкидонската христология пише френският изследовател [[Жозеф Льобон ]] в началото на ХХ век. По-късно неговите възгледи са доразвити от [[Марсел Ришар]], [[Шарл Мьолер ]] и др. В традицията на [[православно богословие|православното богословие ]] идеята за ''неохалкидонизма '' се отхвърля, тъй като предпоставеното в нея противоречие се смята за несъществуващо и следователно изкуствено измислено. Сред най-известните противници на тази идея са православни богослови като прот. [[протопрезвитер]] [[Йоан Майендорф]], прот. протопрезвитер [[Йоан Романидис ]] и [[Алексей Иванович Сидоров]]. Според тях в идеята за ''неохалкидонизма '' намира израз широко застъпената на [[Запад ]] през ХХ век тенденция към реабилитиране на осъдения от Третия вселенски събор [[Несторий ]] и на неговия учител [[Теодор Мопсуестийски]], който е осъден, заедно с всичките си съчинения, на Петия вселенски събор. Въпросът за или против идеята за ''неохалкидонизма '' до голяма степен зависи от начина на интерпретиране на основни [[богословска терминология|богословски термини ]] като [[природа]], [[ипостас]], [[същност ]] и [[лице ]] – в учението на св. Кирил Александрийски, в халкидонската христология и в христологията на [[Отци на Църквата|отците ]] от Петия вселенски събор.