Монашески последования

Монашеството или иночеството означава уединен живот (от гр. „монос” - сам) различен от живота в света, посветен изцяло на служение на Бога и църквата. Тъй като грехът е влязъл в света чрез похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост – монахът приема и изпълнява обещания противоположни на тези три похоти. Това са монашеските обети за девство (полово въздържание), доброволна нищета и послушание т.е. съвършено отричане от своята воля и подчиняването и но волята на опитни ръководители в духовния живот.

Както във всяко дело има начало, продължение и край, така и в подвига на благочестието има три степени. Начало или послушание. Послушанието може да бъде различно по времетраене от три години до няколко месеца. По-напредналите послушници се подстригват в расофорство но не дават обети. Продължението но подвига и първа степен на същинското монашество е малката схима. Най-извисените духовно приемат велика схима която се явява най-високата степен на монашеския подвиг. Тя се нарича още и велик ангелски образ. В нашата църковна практика расофорството е рядко срещано.