Разлика между версии на „Монашески последования“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м (дребни редакции + прибавен е текста на Златина за постъпване в манастир)
м (оправен е шаблона)
Ред 6: Ред 6:
  
 
== Условия за постъпване в манастир ==
 
== Условия за постъпване в манастир ==
{{Условия за постъпване в манастир}}
+
{{:Условия за постъпване в манастир}}
  
 
[[Категория:Обреди]]
 
[[Категория:Обреди]]

Версия от 13:06, 15 юли 2006

Монашеството или иночеството означава уединен живот (от гр. „монос” - сам), различен от живота в света, живот, посветен изцяло на служение на Бога и църквата. Тъй като грехът е влиза в света чрез похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост, монахът приема и изпълнява обещания, противоположни на тези три похоти. Това са монашеските обети за девство (полово въздържание), нестяжание (доброволна нищета) и послушание - съвършено отричане от собствената воля и подчиняването й на волята на опитни ръководители в духовния живот. Цел на духовното отчество не е постоянна зависимост на духовните чеда от духовния им отец, а спомагане те да стигнат постепенно до състояние на духовна свобода.

Първоначално желаещият да изпита себе си трябва да избере манастир. Твърди се, че "там, сърцето усети топлина, сладост и желанието за монашество се усили – човек може да остане". След поредица посещения с участие в манастирския живот за по-продължително време, посетителят има възможност да разбере, дали манастирът може да стане негов дом. Тогава следва период на послушничество от една до няколко години по преценка на игумена или игуменката. Това е един вид предверието към настоящото монашество – за това време, вече изцяло потопен в манастирския ритъм, послушникът има възможност да изпите сабе си. Обети не са дадени, така че манастирската врата все още е отворена навън. След това следва самото пострижение, когато се дават монашеските обети и човек получава ново име.

По-напредналите послушници се постригват в расофорство, но не дават обети. Продължението на подвига и първа степен на същинското монашество е малката схима. Най-извисените духовно приемат велика схима, която се явява най-високата степен на монашеския подвиг. Тя се нарича още и велик ангелски образ. В нашата църковна практика расофорството е рядко срещано.

Условия за постъпване в манастир

Първото и най-важно условие е монашеският живот да е призвание на влизащия в манастир. Защото спасителен е този път в живота на човека, който съответства на Божия промисъл за него. Единственият начин човек да разбере дали има монашеско призвание е да изпита себе си на място, тоест в манастир. Смята се, че при този толкова важен момент, Господ промисля по особен начин за човека и Му открива волята Си.

Не се допуска отиването в манастир, ако човек има ангажименти към семейството си, тоест малки деца, които имат нужда от грижи. Недопустима е също раздялата със съпруга или съпругата, за да се постъпи в манастир. Освен, ако това не става по взаимно съгласие и при всяко положение децата от брака вече нямат нужда от грижи.

Μотивите, отвеждащи към манастира, са изключително важни. Това не бива да е погнуса или пренебрежително отношение към брака, като възпрепятстващ спасението. Отците не съветват да се приема монашество и под влияние на житейски обиди и огорчения – тъй като манастирът не е място, където човек да се скрие от света. Желаещият да стане монах трябва да е психически здрав, не защото психическата болест го прави недостоен, а защото монашеският живот е свързан със сериозна духовна борба, за оцеляването в която е нужна мобилизация на всички духовни сили и здрава разсъдителна способност. Църквата учи, че Бог промисля за спасението на всички, а особено за онеправданите в този земен живот, каквито са психичноболните, но монашеският път не е единственото средство за спасение.

Повечето новообърнати към Църквата млади хора имат в началото на духовния си живот порив към монашество. Това е признак на искрено желание да се съединят с Бога и в този смисъл се смята за положително явление. Опасността, за която Църквата предупреждава в този случай, е смесването на емоции, ентусиазъм от прочетеното, фантазии и други с истинското духовно намерение. С други думи, истинският монах става такъв по една единствена причина – животът в света не може да удовлетвори духовните потребности на този човек и колкото по-интензивен става духовният му живот, толкова повече се увеличава и духовният глад. Жаждата по Бога става толкова неутолима, че човек буквално е принуден да остави всичко в света, за да се посвети само и единствено на Този, по когото изгаря сърцето му.