Отвори главното меню

Дверия β

Миропомазване

Нарича се още "печат" (2 Кор.1:22), "помазание" (2 Кор.1:21) или "залог на Духа" (2 Кор. 1:22).

В Православната църква миропомазването е неразделно свързано с кръщението. Вече кръстеният във вода християнин се помазва "със св. миро накръст по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете". По този начин цялото тяло на новия християнин се "запечатва" с мирото, осветено от епископ, като се изричат думите "Печат на дара на Светия Дух".

Чрез това тайнство вярващият получава като дар Светия Дух.

Установяването му е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, когато "Дух Светий слезе върху Него" (Лука 3:22). Апостолите също призовавали Св. Дух да слезе над приелите кръщение и "възлагаха върху им ръце, и те приемаха Светия Дух"(Деян.8:17).

Преподаването на Св. Дух от апостолите става чрез възлагане на ръце. Тази практика продължава и в след апостолския период, за което свидетелстват Тертулиан (230 г.) и св. Киприян Картагенски (275 г.).

През 3-4 в. постепено възлагането на ръце било заменено с помазване с осветен елей. "Апостолски постановления" (4 в.), "Египетските църковни постановления" (3 в.) и някои от каноните на св. Иполит Римски (235 г.) говорят за помазване с "евхаристиен елей", освещаван от епископ по време на кръщението. През 390 г. Теофил Александрийски наредил освещаването на елея за миропомазване да бъде извършвано веднъж в годината. Най-често това се извършва на Велики Четвъртък.

Според утвърдената църковна практика днес само предстоятелите на автокефалните църкви (патриаршии) могат да освещават миро.

Западното богословие е разделило тайнството миропомазване от тайнството кръщение, въпреки че в богослужебната традиция на Църквата те са свързани.

Римокатолическата църква го извършва над вярващия едва след влизането му в зряла възраст и го счита за предпоставка към св. причастие. Затова Католическата църква не причастява малки деца.

Протестантите отхвърлят характера му на тайнство, тъй като според тях то отрича самодостатъчността на тайнството Кръщение.

Православната църква го счита за изпълнение на Кръщението, така както и участието в св. Евхаристия (тоест св. причастие) е изпълнение на миропомазването. Кръщение-миропомазване-евхаристия са трите неразделни части на християнското посвещение в Църквата.

Молитвата при извършване на тайнството св. миропомазване категорично обвързва трите тайнства:

"Благословен си, Господи, Боже Вседържителю, Който си подарил на нас, недостойните, многоценно очищение в св. Кръщение и божествено освещение в животворно помазание. Който и сега си благоволил да възродиш новопросветения си раб чрез вода и Дух и си му дарил прошка на волните и неволни грехове. Сам Ти, милосърдни Владико, Всецарю, подари му и печата на дара на Светия и всесилен Твой Дух, Комуто се покланяме, и причастието на светото Тяло и драгоценна Кръв на Твоя Христос".