Кондак

Кондак - песнопение, представляващо сво­е­об­раз­на про­по­вед с биб­лейс­ки сю­жет в сти­хо­ве, из­пя­та от ам­во­на след про­чи­та­не­то на ут­рин­но­то еван­ге­лие (или след шес­та­та пе­сен на ка­но­на). Наз­ва­ни­е­то идва от къ­са­та пръч­ка, око­ло ко­я­то на­ви­ва­ли сви­тъ­ка (от kontax ­ пал­ка). Кондак наричат също строфите на акатиста.

Възникване и история

5-7 век

Ка­то пес­но­пе­ние кон­да­кът се по­я­вил през V век в Си­рия, но по­лу­чил окон­ча­тел­на­та си фор­ма по-къс­но в Кон­с­тан­ти­но­пол. Пре­вър­нал се в ос­но­вен жанр на ран­но­ви­зан­тийс­ка­та хим­ног­ра­фия. Те пък от своя стра­на до­ве­ли до по­я­ва­та на дру­ги пес­но­пе­ния, наречени oiko - ­ дом, храм, се­мейс­т­во. Пър­ви­ят кон­дак е на преп. Ро­ман Слад­ко­пе­вец (VI в.) - си­ри­ец по про­из­ход, кой­то бил пе­вец в Катедралата “Св. Со­фия” в Кон­с­тан­ти­но­пол. Струк­ту­ра­та на кон­да­ци­те, на­пи­са­ни от не­го са близ­ки до та­зи на про­по­ве­ди­те на Ва­си­лий Се­лев­кийс­ки. Според преданието кондакът бил из­пят по осо­бе­но не­бес­но вдъх­но­ве­ние (то­ва е кон­да­кът за Ро­ж­­­де­с­­т­­­во Хрис­то­во “Де­ва днес”). В гръц­кия Кон­да­ка­рий от XII-XIII век по Ръ­ко­пи­с 437 от Мос­ков­с­ка­та Си­но­дал­на библиотека към то­зи кон­дак са до­ба­ве­ни 24 ико­са със зак­лю­че­ни­е­то, ко­е­то е в кон­да­ка: “От­ро­ча мла­до пре­веч­ний Бог”, имащ ак­рос­тих: “на сми­ре­ния Ро­ман химн"); чис­ло­то 24 от­го­ва­ря на ко­ли­чес­т­во­то на бук­ви­те в гръц­ка­та аз­бу­ка, имащ съ­от­вет­с­т­вие с Пс. 118, със­то­ящ се от 22 от­де­ла, от­го­ва­ря­щи на 22 бук­ви в ев­рейс­ка­та аз­бу­ка. Ос­вен кон­дака и ико­си за Рож­дес­т­во Хрис­то­во та­ки­ва пес­ни с име­то на преп. Ро­ман в ак­рос­тих са за­па­зе­ни и за дру­ги праз­ни­ци.

До по­я­ва­та на ка­но­ни­те през VIII век кон­да­кът за­е­мал из­к­лю­чи­тел­но мяс­то в бо­гос­лу­же­ни­е­то на Из­точ­на­та цър­к­ва и пред­с­тав­ля­вал са­мос­то­я­тел­но по­е­тич­но про­из­ве­де­ние. Кла­си­чес­ка­та му фор­ма в древ­ност­ пред­с­тав­ля­ва­ла ед­на об­ща идея, раз­ви­та в по­ве­че от два­де­сет стро­фи (обик­но­ве­но меж­ду 18 и 30). Все­ки кон­дак се със­то­ял от три час­ти ­ на­чал­на стро­фа със спе­ци­фи­чен раз­мер на­ре­че­на про­и­мий или ку­ку­лий (ико­си на­пи­са­ни в един и същ раз­мер, чи­йто брой най-чес­то бил 24 и при­пев със­то­ящ се от един или два сти­ха). Пос­лед­ни­ят стих съ­дър­жа мо­лит­ве­но об­ръ­ще­ние.

След 8 век

От края на VII век за­поч­на­ло пос­те­пен­но­то из­мес­т­ва­не на кон­да­ка от новата бо­гос­лу­жеб­на химнографска форма ­ ка­но­на. В съв­ре­мен­на­та си фор­ма кон­да­кът мал­ко се раз­ли­ча­ва от тро­па­ра. В дейс­т­ви­тел­ност то­ва е са­мо пър­ва­та от три­те час­ти на древ­ния кон­дак, ко­я­то раз­к­ри­ва са­мо ос­нов­на­та му те­ма. Един­с­т­ве­ни­ят пъ­лен кон­дак е съх­ра­нен в чи­на на пог­ре­бе­ние на све­ще­ник.

Източници

• Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".