Промени

Направо към: навигация, търсене

Климент Охридски

213 bytes added, 14:20, 11 април 2008
редакция без резюме
'''Свети Климент Охридски''' е [[Средновековие|средновековен]] учен и първият [[епископ]], проповядвал на [[България|български]] език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "[[Пространното житие на Климент Охридски]]" от [[Теофилакт Охридски]] (1084-1107) и в "[[Краткото житие на Климент Охридски]]" или т. нар. "[[Охридска легенда]]" от друг охридски архиепископ и също грък - [[Димитрий Хоматиан]] (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на [[български език]]" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения [[Наум]], [[Ангеларий]] и [[Горазд]] усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български [[диалект]] от [[Кирил]], истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с [[Методий]], известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] като техен ученик. В някои по-късни славянски [[житие|жития]] се казва, че [[презвитер]] Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в [[Рим]] през 869 той придружава Методий в [[Панония]] и [[Великоморавия]], а след като Методий почива (пролетта на [[885]] г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник [[Горазд]], оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във [[Великоморавия]]. Епископ [[Вихинг]] не признава [[Горазд]] като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на [[885]] или [[886]] преплува на сал «от три липови дървета» [[Дунав]] и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с [[Наум Преславски]], [[Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. Началникът (старобълг. «[[боритаркан]]») на крепостта (днес «[[Калемегдан]]» в [[Белград]]) ги приема радушно и отпраща при цар княз[[Борис I]]. [[Теофилакт Охридски]] разказва, че самият [[Борис I]] всеки ден беседвал с учениците на [[Методий]]. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на [[старобългарски език]].
Ангеларий скоро умира и в [[Плиска]] остават само Климент и [[Наум Преславски]], за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]], а Климент е изпратен в [[886]] г. в областта [[Кутмичевица]] като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта [[Котокия]], днес на границите на [[Македония|Република Македония]] с [[Гърция]] и [[Албания]].) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от [[Византия]] различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от [[княз Борис|Борис I]] имения, но главно в третото около [[Охрид]], където създава [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]], първия славянски [[университет]]. За седем години (886-893) той обучава на [[глаголица]], и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През [[893]] г. е извикан от новия цар [[Симеон]] в [[Преслав]], където е ръкоположен за епископ на [[Величка епархия|Величката епархия]] (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар [[Симеон]], заема неговият пост на учител в [[Кутмичевица]] в същата година. Когато след 7 години Наум умира ([[910]] г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в [[Охрид]] с помощта на цар Симеон [[манастир св. Панталеймон|манастира св. Панталеймон]] (не случайно ''едноименната'' църква в [[Велики Преслав|Преслав]] е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни [[охрид]]ски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на [[Триод]]а, Климент умира на «[[27 юли]] 6121 г.» - [[916]] г. в [[Охрид]]. Погребан е в [[притвор|притвора]] на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («[[Стари св. Климент]]»), превърната около [[1515]] г. в джамия, днес руина. Останките Мощите му са пренесени в охридската църква «[[св. Богородица Периблептос]]», наречена след това «св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «св. Панталеймон» («[[Стари св. Климент]]») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на [[старобългарски език]], той пише жития, [[похвално слово|похвални слова]], църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и [[кирилица]]та, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на 10 век.
64
редакции

Навигация