Йоан Дамаскин

Съдържание.

Преподобни Йоан Дамаскин

Паметта му се чества: Декември 4

Преподобни Йоан Дамаскин се родил около 680 година в столицата на Сирия, Дамаск, в християнско семейство. Баща му, Сергий Мансур, бил ковчежник при двореца на халифа. Йоан имал приемен брат, осиротелият Косма, когото Сергий приел в дома си. Когато децата поотраснали, Сергий се погрижил за тяхното образование. На пазара за роби в Дамаск, той откупил плененият учен монах Коему от Калабрия и му повери обучението на децата. Момчетата показали необикновени способности и с лекота усвоили курса светски и духовни науки. След смъртта на баща си Йоан заел при двореца длъжността министър и управител на града.

По това време във Византия възникнала и бързо започнала да се разпространява ереста на иконоборството, подкрепяна от император Лъв ІІІ Исаврянин (717 - 741). В защита на православието, Йоан написал три трактата "Против порицаващите светите икони". Мъдрите Боговдъхновени писания на Йоан довели императора до ярост. Но тъй като авторът им не бил византийски поданник, не било възможно нито да бъде хвърлен в затвора, нито да бъде екзекутиран. Тогава императорът прибягнал до клевета. По негова заповед от името на Йоан било съставено фалшиво писмо, в което министърът на Дамаск уж предлагал помощта си на императора за завземане на сирийската столица. Това писмо и своя лицемерно-угоднически отговор на него Лъв Исаврянин изпратил на халифа. Той незабавно заповядал да бъде отстранен Йоан от длъжност, да му се отсече китката на дясната ръка и да се окачи на градския площад. Същият ден привечер на Йоан му върнали отсечената ръка. Преподобният застанал на молитва към Пресвета Богородица като просел изцеление. Заспал, той видял иконата на Божията Майка и чул Нейния глас, който му съобщил, че е изцелен, и едновременно му наредил неуморно да се труди с изцелената ръка. Когато се събудил Йоан видял, че ръката му е невредима.

Като научил за чудото, свидетелстващо за невинността на Йоан, халифът му поискал прошка и пожелал да го върне на предишната длъжност, но преподобният отказал. Той раздал богатството си и заедно с приемния си брат и другар по учение Косма отишъл в Йерусали, където постъпил като обикновен послушник в манастира на Сава Освещени. Не било лесно да му намерят духовен ръководител. От манастирските братя склонил на това само един много опитен старец, който започнал умело да възпитава дух на послушание и смирение у своя ученик. Преди всичко старецът забранил на Йоан да пише, предполагайки, че успехите на това поприще ще станат причина за възгордяване. Веднъж той испратил преподобния в Дамаск да продава кошници, изработени в манастира, като му наредил да ги продаде много по-скъпо от истинската цена. И ето, извървял мъчителен път под знойното слънце, бившият велможа на Дамаск се озовал на пазара в дрипавите одежди на обикновен продавач на кошници. Но бившият домоуправител на Йона го познал и купил всички кошници по назначената цена.

Веднъж в манастира починал един от монасите и братът на покойния помолил Йоан да напише нещо за утешение. Йоан дълго отказвал, но от милосърдие, като отстъпил пред молбите на съсипания от мъка брат, написал своите знаменити надгробни тропари. За това непослушание старецът го изгонил от своята килия. Всички монаси се застъпили за Йоан. Тогава старецът му поверил една от най-тежките и неприятни работи - да почиства от манастира нечистотиите. Преподобният и тук показал образец на пслушание. След някое време във видение на стареца му било заповядано от Пречистата и Пресвета Дева Богородица да отмени забраната за писане, наложена на Йоан. За преподобния се научил Йерусалимският Патриарх, ръкоположил го за свещеник и го направил проповедник при своята катедра. Но преподобният Йоан скоро се върнал в Лаврата на преподобни Сава, където до края на дните си прекарвал времето в писане на духовни книги и църковни песнопения, и напуснал манастира единствено за да изобличи иконоборнците на Константинополския Събор от 754 година. Хвърлили го в затвора и го измъчвали, но той всичко понесъл и по Божия милост останал жив. Преставил се около 780 г., на възраст 104 години.

[1]