Източно-Сирийска църква

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: категоризация, поставяне на препратки, смяна на разказното време. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Тя има древен произход. Оформя се като самостоятелна църква още в първите няколко века на християнската епоха. от началото на IV век започва да се прокарва идеята за автономна и автокефална църква. На един събор в Селевкия - Ктезифон (410 год.) столичният епископ бил признат за глава на цялата персийска църква. Така започва началото на автокефалията на Асирийската църква. Пълна църковна независимост тя придобива през 424 год. на събора в Маркабда. Тогава била премахната практиката при спорни въпроси да се търси апелация пред предстоятелите на съседните патриаршии, влизащи в състава на Византийската империя. Може да се каже, че главната причина за отделянето на Асирийската църква на Изток от Православната църква има национално-политически характер. Поради пречки от страна на официалната власт в Персия, Асирийската църква не успяла да изпрати свои делегати на Третия Вселенски събор, който осъдил Несторий и не могла да се запознае с решенията на този събор. Освен това несторианството било така дълбоко вкоренено в диоцеза на Асирийската църква, че то се считало за най - православното учение. На събора в Селевкия - Кесария (486 год.) Асирийската църква официално приела несторианството и се отделила от Православната църква.