Източно-Сирийска църква

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: поставяне на препратки, смяна на разказното време. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Тя има древен произход. Оформя се като самостоятелна църква още в първите няколко века на християнската епоха. Териториално обхваща отначало земите между Тигър и Ефрат до Персийския залив (земи намиращи се почти винаги във владение на Персийската държава).Към края на III век столицата Селевкия-Ктезифон става седалище на епископ. От началото на IV век започва да се прокарва идеята за автономна и автокефална църква, а до тогава християните в Персия са подчинени в църковно отношение на Антиохийската патриаршия. На един събор в Селевкия - Ктезифон (410 год.) столичният епископ е признат за предстоятел (католикос) на цялата персийска църква. Така започва началото на автокефалията на Източно-Сирийската църква. Пълна църковна независимост тя придобива през 424 год. на събора в Маркабда. Тогава е премахната практиката при спорни въпроси да се търси апелация пред предстоятелите на съседните патриаршии, влизащи в състава на Византийската империя. Може да се каже, че главната причина за отделянето на Източно-Сирийската църква от Православната църква има национално-политически характер. Поради пречки от страна на официалната власт в Персия, Източно-Сирийската църква не успява да изпрати свои представители на III Вселенски събор. На този събор е осъден Несторий, както и неговото учение, а е известно че идеологически несторианството се заражда и развива изключително в източна Сирия и по-точно в Едеса. Съчиненията на Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски преведени на сирийски от Ива Едески са приемани от Източно-Сирийската църква за най-авторитетно православно учение. След III Вселенски събор започват репресии към несторианите. Много несториани намират убежище в Персия, а Персия от своя страна става официален покровител на несторианството. Низибийският епископ Тома Варсума (453-489) е един от най-ревностните разпространители на несторианството. Той убеждава персийската власт да признае несторианството за официално християнско изповедание в противовес на "еретическа" Византия. На събора в Селевкия-Ктезифон (486 год.) Източно-Сирийската църква официално приема несторианството и се отделя от Православната църква.