Разлика между версии на „Източно-Сирийска църква“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м ({{обработка|категоризация, поставяне на препратки, смяна на разказното време}})
Ред 1: Ред 1:
{{обработка|категоризация, поставяне на препратки, смяна на разказното време}}
+
{{обработка| поставяне на препратки, смяна на разказното време}}
Тя има древен произход. Оформя се като самостоятелна църква още в първите няколко века на християнската епоха. от началото на IV век започва да се прокарва идеята за автономна и автокефална църква. На един събор в Селевкия - Ктезифон (410 год.) столичният епископ бил признат за глава на цялата персийска църква. Така започва началото на автокефалията на Асирийската църква. Пълна църковна независимост тя придобива през 424 год. на събора в Маркабда. Тогава била премахната практиката при спорни въпроси да се търси апелация пред предстоятелите на съседните патриаршии, влизащи в състава на Византийската империя. Може да се каже, че главната причина за отделянето на Асирийската църква на Изток от Православната църква има национално-политически характер.
+
Тя има древен произход. Оформя се като самостоятелна църква още в първите няколко века на християнската епоха. Териториално обхваща отначало земите между Тигър и Ефрат до Персийския залив (земи намиращи се почти винаги във владение на Персийската държава).Към края на III век столицата Селевкия-Ктезифон става седалище на епископ. От началото на IV век започва да се прокарва идеята за автономна и автокефална църква, а до тогава християните в Персия са подчинени в църковно отношение на [[Антиохийската патриаршия]]. На един събор в Селевкия - Ктезифон (410 год.) столичният епископ е признат за предстоятел (католикос) на цялата персийска църква. Така започва началото на автокефалията на Източно-Сирийската църква. Пълна църковна независимост тя придобива през 424 год. на събора в Маркабда. Тогава е премахната практиката при спорни въпроси да се търси апелация пред предстоятелите на съседните патриаршии, влизащи в състава на Византийската империя. Може да се каже, че главната причина за отделянето на Източно-Сирийската църква от Православната църква има национално-политически характер.
Поради пречки от страна на официалната власт в Персия, Асирийската църква не успяла да изпрати свои делегати на Третия Вселенски събор, който осъдил Несторий и не могла да се запознае с решенията на този събор. Освен това несторианството било така дълбоко вкоренено в диоцеза на Асирийската църква, че то се считало за най - православното учение.
+
Поради пречки от страна на официалната власт в Персия, Източно-Сирийската църква не успява да изпрати свои представители на [[III Вселенски събор]]. На този събор е осъден [[Несторий]], както и неговото учение, а е известно че идеологически [[несторианството]] се заражда и развива изключително в източна Сирия и по-точно в Едеса. Съчиненията на [[Диодор Тарсийски]] и [[Теодор Мопсуестийски]] преведени на сирийски от [[Ива Едески]] са приемани от Източно-Сирийската църква за най-авторитетно православно учение. След [[III Вселенски събор]] започват репресии към несторианите. Много несториани намират убежище в Персия, а Персия от своя страна става официален покровител на несторианството. Низибийският епископ Тома Варсума (453-489) е един от най-ревностните разпространители на несторианството. Той убеждава персийската власт да признае несторианството за официално християнско изповедание в противовес на "еретическа" Византия.  
На събора в Селевкия - Кесария (486 год.) Асирийската църква официално приела несторианството и се отделила от Православната църква.
+
На събора в Селевкия-Ктезифон (486 год.) Източно-Сирийската църква официално приема несторианството и се отделя от Православната църква.
 +
[[Категория:Инославни изповедания]]

Версия от 19:16, 6 август 2006

Panneau travaux.png

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: поставяне на препратки, смяна на разказното време. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Тя има древен произход. Оформя се като самостоятелна църква още в първите няколко века на християнската епоха. Териториално обхваща отначало земите между Тигър и Ефрат до Персийския залив (земи намиращи се почти винаги във владение на Персийската държава).Към края на III век столицата Селевкия-Ктезифон става седалище на епископ. От началото на IV век започва да се прокарва идеята за автономна и автокефална църква, а до тогава християните в Персия са подчинени в църковно отношение на Антиохийската патриаршия. На един събор в Селевкия - Ктезифон (410 год.) столичният епископ е признат за предстоятел (католикос) на цялата персийска църква. Така започва началото на автокефалията на Източно-Сирийската църква. Пълна църковна независимост тя придобива през 424 год. на събора в Маркабда. Тогава е премахната практиката при спорни въпроси да се търси апелация пред предстоятелите на съседните патриаршии, влизащи в състава на Византийската империя. Може да се каже, че главната причина за отделянето на Източно-Сирийската църква от Православната църква има национално-политически характер. Поради пречки от страна на официалната власт в Персия, Източно-Сирийската църква не успява да изпрати свои представители на III Вселенски събор. На този събор е осъден Несторий, както и неговото учение, а е известно че идеологически несторианството се заражда и развива изключително в източна Сирия и по-точно в Едеса. Съчиненията на Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуестийски преведени на сирийски от Ива Едески са приемани от Източно-Сирийската църква за най-авторитетно православно учение. След III Вселенски събор започват репресии към несторианите. Много несториани намират убежище в Персия, а Персия от своя страна става официален покровител на несторианството. Низибийският епископ Тома Варсума (453-489) е един от най-ревностните разпространители на несторианството. Той убеждава персийската власт да признае несторианството за официално християнско изповедание в противовес на "еретическа" Византия. На събора в Селевкия-Ктезифон (486 год.) Източно-Сирийската църква официално приема несторианството и се отделя от Православната църква.