Промени

:Митрополит Антоний е бил добре запознат с факта, че Западният обряд е "работа за специалисти". Употребата на новия Западен обряд в диоцеза е бил направляван от "Комисия от православни богослови" - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите, желаещи да служат по Западен обряд, естеството на използваните обряди, както е и издавал одобрение на официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит Антония, е била съставена от отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, [[Александър Шмеман]] и [[Иоан Майендорф]]. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, по специално са срещали отблизо Западния обряд във Франция, където е одобрен от с Указ на Руската църква през от 1936 г. Шнейрла си споменава работата на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическата и Англиканската Евхаристии. Шмеман способствал в особено в съединяването на отделните обряди на Римокатолическата Инициация - Кръщение, Конфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.

:През януари 1962 г. е In January of 1962, the official Western Rite Directory was issued, “establishing liturgical usages and customs and discipline,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhon, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirut, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergius.[http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]