64
редакции
Промени
→Литургия
Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат като неделна литургия светата литургия на св. Тихон - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'') и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само [[литургията на свети Григорий Велики]], която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия в събота и неделя. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.
Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:Metropolitan Antony was well aware that the Western Rite was “a work for specialists :Митрополит Антоний е бил добре запознат с факта, че Западният обряд е "работа за специалисти".” The new Western Rite usage of the Archdiocese was to be guided by “a Commission of Orthodox TheologiansУпотребата на новия Западен обряд в диоцеза е бил направляван от "Комисия от православни богослови" - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите,” an advisory committee of qualified clerics or laymen to advise the Metropolitan and determine “the mode of reception of groups desiring to employ the Western Riteжелаещи да служат по Западен обряд, and the character of the rites to be usedестеството на използваните обряди, as well as the authorization of official liturgical textsкакто е и издавал одобрение на официалните литургични текстове".” The first WRV Commission Първата комисия, convened by Metropolitan Antony in 1958свикана от митрополит Антония, was composed of Fathers Paul Schneirlaе била съставена от отците Пол Шнейрла, Stephen UpsonСтивън Ъпсън, [[Alexander SchmemannАлександър Шмеман]] and и [[John MeyendorffИоан Майендорф]]. SchneirlaШнейрла, SchmemannШмеман и Майендорф, and Meyendorff in particular had seen the Western Rite up close in Franceпо специално са срещали отблизо Западния обряд във Франция, as it had been approved in the Russian Ukase of където е одобрен от Руската църква през 1936г. Schneirla recalls Schmemann’s work in particular as being keyШнейрла си споменава работата на Шмеман като ключова, as he was familiar with the Liturgical Movement within the Roman Catholic and Anglican communionsтъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическата и Англиканската Евхаристии. Schmemann was particularly instrumental in joining together the separate Rites of Initiation of the Rituale Romanum – BaptismШмеман способствал в особено в съединяването на отделните обряди на Римсаката Инициация - Кръщение, Confirmation and First Holy Communion – into one unified riteКонфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, according to the Orthodox understandingсъгласно православното разбиране.
:In January of 1962, the official Western Rite Directory was issued, “establishing liturgical usages and customs and discipline,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhon, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirut, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergius.[http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]
