Задушница

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

В своята майчинска грижа за починалите християни, Църквата ни заповядва да поменаваме всеки един от тях в някои дни след смъртта им, а в определени дни всички умрели.

За всеки починал Църквата заповядва да възнасяме молитви и безкръвни жертви (поръчване на литургия), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на греховете и умилостивяване на Бога. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третият ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над душата, който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това, че израилският народ оплаква Мойсей четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след Своето възкресение. Поради това и ние се молим, умрелият да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалият е жив и безсмъртен по дух.

Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Основните задушници са следните: В събота преди Неделя Месопостна (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. В събота пред празника Петдесетница се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. Съботата пред Архангеловден се нарича още и Велика задушница. Тя ни напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и мъжка задушница. На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи, особено посветени на починалите.

Като цяло всеки съботен ден през годината Църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и канон за мъртвите.