Разлика между версии на „Евсевий Кесарийски“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м (получер-нато)
Ред 1: Ред 1:
Евсевий Кесарийски е наричан "отец на църковната историография" и е един от създателите на християнската библейска концепция за всемирната история. Като приближен на [[Константин Велики]] може да се смята, че той полага основите на византийската концепция за отношенията между светска и църковна власт.
+
'''Евсевий Кесарийски''' е наричан "отец на църковната историография" и е един от създателите на християнската библейска концепция за всемирната история. Като приближен на [[Константин Велики]] може да се смята, че той полага основите на византийската концепция за отношенията между светска и църковна власт.
  
 
Данните за живота на Евсевий Кесарийски са оскъдни - главен източник са неговите съчинения. Кратки сведения учените намират и у древните писатели: например според свидетелството на Сократ Ананий, приемник на Евсевий по катедра, имал житие за Евсевий, но за съжаление то е изгубено.
 
Данните за живота на Евсевий Кесарийски са оскъдни - главен източник са неговите съчинения. Кратки сведения учените намират и у древните писатели: например според свидетелството на Сократ Ананий, приемник на Евсевий по катедра, имал житие за Евсевий, но за съжаление то е изгубено.

Версия от 16:33, 27 юни 2006

Евсевий Кесарийски е наричан "отец на църковната историография" и е един от създателите на християнската библейска концепция за всемирната история. Като приближен на Константин Велики може да се смята, че той полага основите на византийската концепция за отношенията между светска и църковна власт.

Данните за живота на Евсевий Кесарийски са оскъдни - главен източник са неговите съчинения. Кратки сведения учените намират и у древните писатели: например според свидетелството на Сократ Ананий, приемник на Евсевий по катедра, имал житие за Евсевий, но за съжаление то е изгубено. Само у Никифор Калист (14 век) има по-богати данни, но много от тях поради дистанцията във времето не са верни - например твърдението за родствени връзки между Евсевий, наричан Памфилов/Памфилий, и самия св. Памфил, негов духовен учител, погинал смъченическа смърт при управлението на император Диоклециан.

Родината на Кесарийския епископ е Палестина, но за неговото родно място има спор. Във второто издание на Палестински мъченици Евсевий нарича Кесария най-често "нашия, родния полис", но вече става дума за времето, когато той е глава на епископската катедра там. Рождената му дата се извежда от онези местата в текста на Църковна история, където се говори за хора и събития от неговото съвремие - използван е техническият термин "kath' hemas", с който се посочва, че конкретно събитие е станало по-късно от раждането на автора или че даден човек все още е жив. Въз основа на тези данни историците определят рождената дата на Евсевий в периода между 260 и 264 г.

Семейството на Евсевий Кесарийски е заможно и осигурява добро образование на бъдещия епископ. Той учи в Йерусалим и Антиохия, където опознава църковната и светската литература. Духовното и интелектуалното развитие и израстване на Евсевий е тясно свързано с живота на св. Памфил, презвитер от Кесарийската църква, който изгражда мирогледа си под силното влияние на Ориген. Памфил дълго работи в Александрия, където Оригеновата традиция е много силна; Памфил възприема като жизнен принцип строгата аскеза, съчетана с усилен книжовен труд. В Кесария е ръкоположен за презвитер и под ръководството на епископ Агапий, чийто приемник ще бъде Евсевий, основава библейско училище, което да развие и съхрани дейността на Ориген. Така тук са пренесени филологическите принципи на Александрийската школа за работа с Библията и освен това е създадена библиотеката на Кесария с ядро сбирка оригенови ръкописи. Това е духовната атмосфера, в която попада младият Евсевий. Влиянието на св. Памфил е толкова голямо, че Евсевий свързва името си с неговото, което е станало по-късно основание да се търси роднинска връзка между тях. Точната формула "Евсевий Памфил" обаче се среща само у късните латински писатели, а всички гръцки и ранните латински го наричат Евсевий Памфилов.

Евсевий и Памфил пострадват при гоненията на Диоклециан и през 307 г. са хвърлени в тъмница, където продължават богословската си дейност. Тук Евсевий изучава Ориген и пише съчинение в негова защита "Апология". През 310 г. св. Памфил е обезглавен, а година по-рано Евсевий е отправен на заточение и скита в Палестина, Сирия, Финикия и Египет. Плод на това странстване е "История на палестинските мъченици". На 30 април 311 г. излиза едиктът на четиримата августи - Галерий, Максимин, Константин и Лициний, с който се слага край на гоненията срещу християните. Въпреки че в областта на Максимин едиктът почти не е прокаран на практика, Максимин не се осмелява да повдига открити гонения срещу християните и в Палестина вече няма мъченици. От пръв помощник на презвитер Памфил през 311 г. Евсевий наследява епископския престол на Агапий в Кесария. Той става доверено лице на Константин Велики, води преписки с него и пише речи по повод 20-годишнината и 30-годишнината от неговото управление. Евсевий умира около 340 г. в първите години от управлението на Констанций.