Разлика между версии на „Евангелие от Марк“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(изображението е понамалено)
(вмъкнато е изображение на коптски ръкопис, 500 год.)
 
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:BookOfDurrowBeginMarkGospel.jpg|right|200px|thumbnail|Заглавна страница на западен препис на Евангелието]]''Евангелие от Марк'' е второто от каноничните [[Евангелие|Евангелия]] в [[Нов Завет|Новия Завет]]. По-голямата част от него е повествувателна. Състои се от шестнадесет книги. Като [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] авторът не говори пряко за себе си.
+
[[Картинка:Mark-koptski-rakopis-500god-listo.jpg|right|200px|thumbnail|Листо от коптски препис на Евангелието, 500 год.]]
 +
''Евангелие от Марк'' е второто от каноничните [[Евангелие|Евангелия]] в [[Нов Завет|Новия Завет]]. По-голямата част от него е повествувателна. Състои се от шестнадесет книги. Като [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] авторът не говори пряко за себе си.
  
 
== Композиция ==
 
== Композиция ==
Ред 7: Ред 8:
 
* Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).  
 
* Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).  
  
 +
 +
[[Картинка:BookOfDurrowBeginMarkGospel.jpg|right|200px|thumbnail|Заглавна страница на западен препис на Евангелието от 7 век]]
 
Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в [[Синайски кодекс|Синайския кодекс]], във [[Ватикански кодекс|Ватиканския кодекс]] и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: ''"Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин")''. На това, че в ранните преписи на ''Евангелие от Марк'' отсъства 16:9-20 обръщат внимание още [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Ероним]]. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план,  неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.
 
Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в [[Синайски кодекс|Синайския кодекс]], във [[Ватикански кодекс|Ватиканския кодекс]] и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: ''"Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин")''. На това, че в ранните преписи на ''Евангелие от Марк'' отсъства 16:9-20 обръщат внимание още [[Евсевий Кесарийски]] и блаж. [[Ероним]]. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план,  неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.
  

Текуща версия към 22:45, 14 октомври 2006

Листо от коптски препис на Евангелието, 500 год.

Евангелие от Марк е второто от каноничните Евангелия в Новия Завет. По-голямата част от него е повествувателна. Състои се от шестнадесет книги. Като Евангелието от Матей авторът не говори пряко за себе си.

Композиция

Композицията на Евангелие от Марк е малко по-проста от композицията на Евангелие от Матей и Евангелие от Лука. Разказът започва с проповедта на Йоан Кръстител и завършва с Възнесението на Иисус Христос, като по тематика и тоналност се разделя на две части:

  • Христос служи в Галилея, където крие своето месианство до момента, когато ап. Петър го признава тържествено за Месия (1:1-8:29);
  • Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).


Заглавна страница на западен препис на Евангелието от 7 век

Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в Синайския кодекс, във Ватиканския кодекс и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: "Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин"). На това, че в ранните преписи на Евангелие от Марк отсъства 16:9-20 обръщат внимание още Евсевий Кесарийски и блаж. Ероним. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план, неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.

Евангелие от Марк и древните църковни традиции

Самоличност на евангелиста Марк

Като имаме предвид какво място е заемал Марк в първите християнски общини, той явно е бил по-малко известен от евангелист Матей. Но за него има повече сведения отколкото за първия евангелист. Преданието отъждествява още от стари времена автора на второто евангелие с Йоан Марк, млад левит от Йерусалим, братовчед (в син. прев. "сестрин син") на Йосиф Варнава (Кол 4:10). Според Деян 12:12 домът на Мария, майката на Марк, е бил през 44 г. място, където обикновено се събирали учениците. Там е ходил ап. Петър, а също и ап. Павел, който след това нарича Мария "своя майка". Много екзегети предполагат, че св. Марк е юношата, който става неволен свидетел как арестуват Христос и едва се спасява от ареста (Мк 14:51-52). Ок. 46 г. ап. Варнава и ап. Павел вземат със себе си Марк при първото си пътуване из Мала Азия. Като най-малък той носи задължението "да прислужва" (Деян 13:5). Но скоро след идването на мисионерите в Перга Марк ги напуска (причините авторът на деянията не посочва) и се връща в родината си. А когато ап. Варнава иска да го вземе по време на второто пътуване, ап. Павел се противопоставя, което става причина апостолите да се разделят (Деян 13:13; 15:37-39). По-късно, в началото на 60-те години, Марк отново се присъединява към ап. Павел (Флм 1:23), а след това към ап. Петър, който го нарича свой "син" (1 Птр 5:13).

Евангелистът Марк като ученик на апостол Петър

Като има предвид думите на апостол Йоан, ученика на Спасителя, Папий пише: "Марк е бил преводач на Петър; той е записал точно всичко, което е запомнил, за това какво е казал и извършил Спасителят, но не подредено, защото не е чувал лично Спасителя и не е ходил с него. По-късно е съпровождал Петър, който учел според обстоятелствата и не се е стараел да подрежда думите на Христос. Марк изобщо не е сгрешил, записвайки всичко така, както го е запомнил; грижата му била само да не пропусне нещо и да не го предаде грешно" (Евсевий Кесарийски. "Църк. история", III, 39, 15). Цитирайки Марк (3:16 и сл.), мч. Юстин Философ (ок. 150) нарича своя източник "спомените на Петър". Беседите на Петър като източник за Евангелие от Марк посочва и Антимаркионовия пролог.

Време и място на написване на Евангелието

Ок. 170 г. св. Ириней Лионски цитира предание, че Евангелие от Марк е написано от Марк в Рим след смъртта на Петър ("Срещу ересите", ІІІ, 1, 1). Рим е посочен и от Климент Александрийски, предполагащ, че Марк е писал още преди смъртта на апостола (Евсевий Кесарийски. "Църк. история", VI, 14, 5-7). Това мнение се потвърждава от Ориген. А тъй като мъченическата смърт на ап. Петър се датира за 64-та година, Марк е вероятно е писал през 60-те години.

Особености на Евангелие от Марк

Адресат на Евангелието

Евангелистът пише безусловно за християните-неевреи, тъй като за разлика от Матей превежда на гръцки език всички арамейски думи на Христос; нещо повече, той превежда и някои гръцки термини на латински (12:42; 15:16). Марк се старае да обясни обичаите и обстоятелствата, разбираеми само за еврейските читатели (ср.: Мк 2:18 и Мт 9:14; Мк 3:30 и Мт 12:31; Мк 6:2 и Мт 13:54). Езикът на Мк се характеризира с латинизми (спекулатор, фрагелон, центурион и др.). Всичко това говори за непалестинска езико-християнска аудитория, към която се обръща евангелистът, и за Рим като място, където е написано Евангелие от Марк.

Стилистични особености

Езикът на евангелието е непосредствен, понякога почти разговорен. Евангелистът често смесва времената и сто петдесет и един пъти употребява глаголи в сегашно време (докато в Евангелие от Матея те се срещат двадесет и един пъти, а в Евангелие от Лука - един; тази особеност е заличена на някои места в синopптическия превод). Има случаи, когато Евангелието от Марк не дава пояснения веднага, както е характерно за пряката реч (5:42; 16:3-4). Епизодите са наситени с дребни битови подробности, издаващи разказвач-очевидец. Заслужава внимание това, че като говори за Симон Киринейски, който носи кръста на Христос към Голгота, Марк го нарича баща на Александър и Рут, като не изяснява кои са те; очевидно са добре познати на неговите читатели (15:21; в Рим 16:13 Рут е посочен като един от членовете на християнската община).

Речникът на евангелието е много конкретен. Преброено е, че евангелистът употребява единадесет термина, означаващи части от къща, десет - части от облекло, девет - видове храна. Той не се интересува от реда на събитията и думите точно така, както го характеризира Папий. Стремителността на изложението е подчертана чрез постоянно срещащата се дума "тозчас", което е много съзвучно с поривистата природа на ап. Петър.

При описването на събитията евангелистът не се стреми да разкраси образите на апостолите. Така той подчертава, когато те не разбират думите и делата на Иисус, и не споменава и за обещанието Петър да бъде камък на Църквата. Това премълчаване би могло да идва от апостолския ученик само в случай, че е следвал изложението на Петър, който в дълбокото си смирение не е искал да скрива слабостите - както своите, така и на събратята си. Изводът от всички тези наблюдения е формулиран още през 1877 г. от Ренан: "...ръкописът, макар и създаден след смъртта на Петър, в известен смисъл е произведение на Петър".

Обосноваността на това заключение се потвърждава и от филологичните данни. В Евангелие от Марк има толкова много семитизми, че някои екзегети дори поставят въпроса за неговия преводен характер. Както казва образно Ж.Карминяк, душата на второто евангелие е семитска, а тялото гръцко. Може би евангелистът е записал разказаното от ап. Петър на еврейски (или арамейски) език, а след това сам е превел записките си на гръцки език.

Както и в Евангелие от Матей, така и във второто евангелие може да се открие стилистична двойственост. Живите сцени са свързани с откъси, написани по-схематично. Тези откъси принадлежат на евангелиста, докато разказаното води началото си от ап. Петър.

Евангелие от Марк и другите синоптични евангелия

Както вече отбелязахме, повечето екзегети смятат, че второто евангелие е написано по-рано от гръцките варианти на Евангелие от Матей и Евангелие от Лука и е станало един от техните източници (вж. Теория за двата източника). Предлагана е също хипотезата за съществуването на "голям Марк", обединяващ Евангелието от Марк и Логиите. Във всеки случай много е вероятен хронологичен приоритет на Мк по отношение на Мт и Лк.

Богословие на Евангелието от Марк

Доста дълго екзегетите виждат в Марк само събирател и фиксатор на Преданието, което той запазва възможно най-добросъвестно. Но след съчиненията на В. Вреде (1901 г.) и Марксен (1956 г.) става очевидно, че евангелистът не е просто пазител на Преданието, а е богослов, който осмисля евангелските събития в светлината на Възкресението. Дори композицията на евангелието носи върху себе си печата на богословска мисъл.

Евангелие от Марк е апокалиптично. В него Христос е не толкова Проповедник, колкото Воин срещу демоничните сили. Затова в разказите на Евангелие от Марк намират толкова много място изцеленията на бесновати. В Евангелието се проявява с особена сила суровата властност на Христос. Наред с това според написаното от евангелиста в началото Иисус крие, че е Месия (1:24-25). Едва след изповядването на ап. Петър той започва да говори за себе си като за Служител на Яхве, комуто предстои да премине през мъки и смърт (8:31).

Вижте също

Източници

Logo fmb.jpg

В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.