Разлика между версии на „Дякон“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м (още една дребна редакция - двуеточие)
м (interwiki mk)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 5 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон  е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите в [[тайнство|тайнствата]], обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [[престоятел]]я на храма.
+
'''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон  е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на [[богослужение]]то. Дяконът може да участва в [[съслужение]] с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите в [[тайнство|тайнствата]], [[обряд]]ите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [[престоятел]]я на [[храм]]а.
  
 
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано: ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.  И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.  (1 Тим. 3: 8-13)''
 
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано: ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.  И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.  (1 Тим. 3: 8-13)''
  
Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са на епископа и свещеника в олтара. Дяконите можели да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано и на [[Вселенските събори]].
+
Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в [[олтар]]а, можели и да проповядват [[Евангелие]]то. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на [[Вселенските събори]].
  
 
[[Категория:Църковно устройство]]
 
[[Категория:Църковно устройство]]
 +
 +
[[en:Deacon]]
 +
[[fr:Diacre]]
 +
[[mk:Ѓакон]]
 +
[[ro:Diacon]]

Текуща версия към 15:21, 26 март 2011

Дякон (от гр. diakonos - служител) е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите апостоли. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с презвитерите и епископите в тайнствата, обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на престоятеля на храма.

Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. Павел. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до Тимотея е казано: "Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)

Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са в олтара, можели и да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано на Вселенските събори.