Разлика между версии на „Дякон“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
('''Дякон''')
(допълнена, прередактирана и категоризирана версия)
Ред 1: Ред 1:
 +
'''Дякон''' ''(от гр. diakonos - служител)'' е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите [[апостол]]и. Дякон  е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с [[презвитер]]ите и [[епископ]]ите при извършване на [[тайнство|тайнствата]], обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [предстоятел]я на храма.
  
 +
Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. [[Павел]]. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до [[Тимотей|Тимотея]] е казано ''"Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.  И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.  (1 Тим. 3: 8-13)''
  
Дякон е най-ниската степен на свещенството учредена още от самите апостоли. Дякон (от гр. - служител) е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Първоначално длъжността на дякона се състояла в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие започнали да служат и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите при тяхното служение. Дяконите можели да учат и да проповядват Евангелието. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга говори ап. Павел в първото си послание до Тимотей /3: 8-13/.
+
Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са на епископа и свещеника в олтара. Дяконите можели да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано и на [[Вселенските събори]].
 +
 
 +
[[Категория:Църковно устройство]]

Версия от 16:04, 19 юни 2006

Дякон (от гр. diakonos - служител) е най-ниската (първа) степен на свещенството, учредена още от самите апостоли. Дякон е наречен така заради задължението му да служи като помощник по време на богослужението. Дяконът може да участва в съслужение с презвитерите и епископите при извършване на тайнствата, обрядите и богослуженията, без да има правото да ги извършва самостоятелно. Пряко е подчинен на [предстоятел]я на храма.

Първото споменаване за служението на дяконите в християнската литература е в посланията на св. ап. Павел. По отношение на нравствените качества на дякона и неговата съпруга, в първото послание до Тимотея е казано "Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба, да пазят тайнството на вярата с чиста съвест. И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони. (1 Тим. 3: 8-13)

Първоначално длъжността на дякона е била организационно-стопанска - състояла се е в грижа за издръжката на бедни и болни. В последствие (2-3 век), дяконите започнали участват и при извършване на общественото богослужение и изобщо станали помощници на презвитерите и епископите - грижили са се за реда в храма, помагали са на епископа и свещеника в олтара. Дяконите можели да проповядват Евангелието. Регламентирането на задълженията на дяконите е обсъждано и на Вселенските събори.