Разлика между версии на „Венчание“
м (препратка) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | '''Чинът на венчанието''' е втората част на брачното последование, която завършвала с причастяването на двамата съпрузи с предварително осветени [[Дарове]]. Традицията да се поставят [[венци]] върху главите на младоженците е с предхристиянски произход. Тогава венците са били поставяни от бащата на годеника, но в християнската Църква тази роля поемат свещениците. | + | '''Чинът на венчанието''' е втората част на [[Брак|брачното последование]], която завършвала с причастяването на двамата съпрузи с предварително осветени [[Дарове]]. Традицията да се поставят [[венци]] върху главите на младоженците е с предхристиянски произход. Тогава венците са били поставяни от бащата на годеника, но в християнската Църква тази роля поемат свещениците. |
Църквата свързва поставянето на венци върху главите на съпрузите с думите на апостол Петър: "кога се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата..." (Петр.5:4) и думите на апостол Павел: "очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ" (2 Тим.4:8). | Църквата свързва поставянето на венци върху главите на съпрузите с думите на апостол Петър: "кога се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата..." (Петр.5:4) и думите на апостол Павел: "очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ" (2 Тим.4:8). |
Текуща версия към 06:40, 8 юли 2006
Чинът на венчанието е втората част на брачното последование, която завършвала с причастяването на двамата съпрузи с предварително осветени Дарове. Традицията да се поставят венци върху главите на младоженците е с предхристиянски произход. Тогава венците са били поставяни от бащата на годеника, но в християнската Църква тази роля поемат свещениците.
Църквата свързва поставянето на венци върху главите на съпрузите с думите на апостол Петър: "кога се яви Пастироначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата..." (Петр.5:4) и думите на апостол Павел: "очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ" (2 Тим.4:8).
Формулата "Венчава се Божият раб...", която се използва днес, е с късен произход - от 15-17 век. Венците са сваляни от главите на младоженците със специална молитва, най-ранните свидетелства за която са в молитвослови от 9-10 век.