Брюкселски архиепископ Василий (Кривошеин)

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Брюкселският и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин) (1900-1985) е един от най-изтъкнатите православни богослови и патристи от най-ново време. Преди началото на епископското си служение той прекарва почти две десетилетия на Света Гора в изучаване на светоотеческото наследство. Неговата личност като духовник и научен работник успешно съчетава широката богословска ерудиция с искрена любов към Православието при вярност към духа на св. отци. За големия научен авторитет на архиепископ Василий говори и фактът, че той е част от екипа издатели на съчиненията на преп. Симеон Нови Богослов в поредицата Sources chrétiennes (SYMÉON LE NOUVEAU THÉOLOGIEN. Catéchèses. Introduction, texte critique et notes par Mgr BASILE KRIVOCHÉINE. Traduction par JOSEPH PARAMELLE, S.J., t. I-III. Paris, 1963-1965). Автор е на множество статии и студии, сред които и на специалното изследване Преподобный Симеон Новый Богослов (М., 1995).


Живот на Света Гора

Василий Кривошеин пристига на Света Гора през 1925 г. заедно с бъдещия старец Софроний Сахаров, с който са били сподвижници, и след две години е постриган за монах в руския манастир "Св. Пантелеймон". От 1929 г. до 1942 г. е бил манастирски секретар, като именно през този период успява да се запознае със светоотеческите творби в обителта. 40-е години на 20 век са изпитание и за монашеската република. Под влияние на Студената война, балканските и световни войни противостоенето между "гръкоговорящите" и "славяноговорящите" монаси се засилва. През 1941 г. монахът Василий Кривошеин настоява за промени в състава на ръководството на Света Гора, като иска да се включат в него и представители на скитовете, а не само на манастирите. Той пътува често до България, събира храни и жито за славянските монаси. Сблъсква се със съпротивата на сръбските монаси, които повлияни от противопоставянето от войните предпочитали да гладуват, но не и да приемат храни от България. От 1942 до 1944 г. Василий Кривошеин става антипросопос, тоест постоянен представител на своя манастир в Св. Кинотис - управата на Св. Гора. Става известен и с това, че иска въвеждането на международен статут на Света Гора. През 1944 г. Василий Кривошеин внася обвинение пред ръководството на Света Гора, в което директно обвинява гръцката държава в отклоняване на средства, дарени от руски благотворителни организации и институции. В писмото си говори и за образуването на етнически групи на Света Гора. През 1947 г. Василий Кривошеин е арестуван и е съден заедно с други руски и български монаси от специален съд в Солун. Осъден е на две години затвор поради "сътрудничество с врага по начин, недостоен за гръцки гражданин, засягане на националното достойнство и улесняване на делото на окупацията...". Тогава той е принуден да напусне Св. Гора, продължавайки официално да се числи към братството на манастира "Св. Пантелеймон".