7
редакции
Промени
довършване на биографията му
'''Брюкселският и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)''' (1900-1985) е един от най-изтъкнатите [[православно богословие|православни богослови]] и [[патристика|патристи]] от най-ново време. Преди началото на [[епископ|епископското]] си служение той прекарва почти две десетилетия на [[Света Гора]] в изучаване на светоотеческото наследство. Неговата личност като духовник и научен работник успешно съчетава широката богословска ерудиция с искрена любов към [[Православие]]то при вярност към духа на [[Отци на Църквата|св. отци]]. За големия научен авторитет на [[архиепископ]] Василий говори и фактът, че той е част от екипа издатели на съчиненията на преп. [[Симеон Нови Богослов]] в поредицата [[Sources chrétiennes]] (SYMÉON LE NOUVEAU THÉOLOGIEN. ''Catéchèses''. Introduction, texte critique et notes par Mgr BASILE KRIVOCHÉINE. Traduction par JOSEPH PARAMELLE, S.J., t. I-III. Paris, 1963-1965). Автор е на множество статии и студии, сред които и на специалното изследване ''Преподобный Симеон Новый Богослов'' (М., 1995). Превежда на руски трудовете на преп. [[Макарий Египетски]].
От 1951 г. Василий Кривошеин живее в Оксфорд. Същата година е ръкоположен за [[йеродякон]] и [[йеромонах]]. От 1951 г. е под [[юрисдикция]]та на Московската патриаршия. Участва в изготвения от Оксфордския университет Богословски речник на гръцкия светоотечески език. През септември 1951 г. е делегат на Първия международен конгрес на патролозите и участва във всички девет конгреса в Оксфорд до 1979 г. През 1957 г. е ръкоположен за [[архимандрит]], а през 1959 г. е [[настоятел]] на Благовещенския храм в Оксфорд.
== Архиерейско служение ==
Ръкоположен е за Волоколамски епископ през 1959 г, втори помощник на патриаршеския [[екзарх]] в Западна Европа. През 1960 г. е избран за Брюкселски и Белгийски [[епископ]], а малко по-късно през същата година за [[архиепископ]]. На поместния събор на Руската православна църква през 1971 г. се изказва за тайно гласуване при избора на [[патриарх]], но се наложило исканото от властите явно гласуване. През 1980 г. изпраща телеграма на Л. Брежнев, където изразява протеста си от арестуването на [[свещеник]] [[Димитрий Дудко]]. В нея се казва следното: "В качеството си на епископ на Московската патриаршия настоявам за незабавно освобождаване на този достоен свещенослужител". През 1985 г. посещава Ленинград, където получава инсулт и умира. Погребан е в Серафимовото гробище в Санкт Петербург.
