Разлика между версии на „Богослужение“
(записвам бързо, че нещо компютърът ми прегрява, ще го доредактирам след малко) |
м (препратка) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | '''Богослужение''' - външна проява на вярата на православните християни в [[Църквата]] чрез молитви и обреди. За православните християни в | + | '''Богослужение''' - външна проява на вярата на православните християни в [[Църквата]] чрез молитви и обреди. За православните християни в [[молитва]]та пулсира животът на Църквата. Затова всеки нов ден започва с молитва, с молитва Църквата ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот. |
== Видове богослужения == | == Видове богослужения == | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен. | В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен. | ||
| − | '''Ежедневен | + | '''Ежедневен кръг''' |
| − | |||
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: [[вечерня]], [[повечерие]] (малко и велико), [[полунощница]], [[утреня]], [[часове]] (първи, трети и шести), [[литургия]] и девети час. | Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: [[вечерня]], [[повечерие]] (малко и велико), [[полунощница]], [[утреня]], [[часове]] (първи, трети и шести), [[литургия]] и девети час. | ||
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята, литургията след часовете, деветият час след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници ([[Рождество]], [[Богоявление]], [[Възкресение]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]]) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на [[Великият пост|Великия пост]], с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. [[всенощно бдение]], което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване. | Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята, литургията след часовете, деветият час след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници ([[Рождество]], [[Богоявление]], [[Възкресение]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]]) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на [[Великият пост|Великия пост]], с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. [[всенощно бдение]], което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване. | ||
| − | + | '''Седмичен кръг''' | |
| − | |||
| − | + | Богослужебните [[последование|последования]] на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена [[октоих]] (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът на св. безплътни сили ([[ангели]]те), вторникът на св. [[Йоан Кръстител|Йоан Предтеча]], срядата на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът на св. [[Николай Мирликийски]] и на св. [[апостол]]и, петъкът на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св.[[Богородица]], на всички [[светец|светии]], на св. [[мъченик|мъченици]] и на покойниците. Песните от [[октоих]]а отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните [[песнопение|песнопения]] са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък покайни, в събота са траурни. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | ''' Месечен и годишен кръг ''' | |
| − | + | Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те [[Миней|Минеи]] (месечници), а на пасхалния в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. [[Тодоровден]], [[Връбница]], [[Възкресение Христово]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]] и пр. (както минеите). | |
| + | |||
| + | Празниците се делят на [[подвижен празник|подвижни]] и [[неподвижен празник|неподвижни]]. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, [[Великден]]), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: [[Пасха]], [[Възнесение]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)]], неделите на [[месни заговезни|месни]] и [[сирни заговезни]], [[Тодоровден]], [[Неделя православна]], [[Връбница]], [[Велики четвъртък]], [[Велики петък]] и [[Велика събота]]. | ||
| + | |||
| + | Неподвижните празници се делят на ''Господски'', ''Богородични'' и ''светийски''. | ||
| + | |||
| + | По-важни ''Господски празници'' са: [[Рождество Христово]] (25.ХII), [[Обрезание Господне]] (1.I), [[Богоявление]] (6.I), [[Сретение Господне]] (2.II) и [[Преображение]] (6.VIII). Господски празници са и подвижните [[Възкресение]], [[Възнесение]] и [[Връбница]]. | ||
| + | |||
| + | По-важни ''Богородични празници'' са: [[Рождество Богородично]] (8.IХ), [[Въведение Богородично]] (21.ХI), [[Благовещение]] (25.III) и [[Успение Богородично]](15.VIII). | ||
| + | |||
| + | ''Светийски'' са празниците, които са посветени на велики Божии угодници пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква. | ||
| + | |||
| + | По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за [[пост]] и усърдна [[молитва]]. | ||
== Източници == | == Източници == | ||
| − | * Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата | + | * Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата вяра, нашата Надежда, нашата любов" ''При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата на "Синодално издателство" с разрешение, дадено за "Енциклопедия Двери". Текстът може да се използва и допълва свободно, тъй като е достъпен под обявените лицензи на проекта. '' |
Текуща версия към 17:22, 4 юли 2006
Богослужение - външна проява на вярата на православните християни в Църквата чрез молитви и обреди. За православните християни в молитвата пулсира животът на Църквата. Затова всеки нов ден започва с молитва, с молитва Църквата ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот.
Видове богослужения
В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.
Ежедневен кръг
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час. Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята, литургията след часовете, деветият час след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Свети Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.
Седмичен кръг
Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът на св. безплътни сили (ангелите), вторникът на св. Йоан Предтеча, срядата на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св.Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък покайни, в събота са траурни.
Месечен и годишен кръг
Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те Минеи (месечници), а на пасхалния в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение Христово, Петдесетница, Свети Дух и пр. (както минеите).
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Свети Дух (празник), неделите на месни и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя православна, Връбница, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25.ХII), Обрезание Господне (1.I), Богоявление (6.I), Сретение Господне (2.II) и Преображение (6.VIII). Господски празници са и подвижните Възкресение, Възнесение и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8.IХ), Въведение Богородично (21.ХI), Благовещение (25.III) и Успение Богородично(15.VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.
По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва.
Източници
- Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата вяра, нашата Надежда, нашата любов" При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата на "Синодално издателство" с разрешение, дадено за "Енциклопедия Двери". Текстът може да се използва и допълва свободно, тъй като е достъпен под обявените лицензи на проекта.
