Разлика между версии на „Богослужение“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(записвам бързо, че нещо компютърът ми прегрява, ще го доредактирам след малко)
 
м (препратка)
 
(Не са показани 3 междинни версии от друг потребител)
Ред 1: Ред 1:
'''Богослужение''' - външна проява на вярата на православните християни в [[Църквата]] чрез молитви и обреди. За православните християни в молитвата пулсира животът на Църквата. Затова всеки нов ден започва с молитва, с молитва Църквата ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот.
+
'''Богослужение''' - външна проява на вярата на православните християни в [[Църквата]] чрез молитви и обреди. За православните християни в [[молитва]]та пулсира животът на Църквата. Затова всеки нов ден започва с молитва, с молитва Църквата ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот.
  
 
== Видове богослужения ==
 
== Видове богослужения ==
Ред 5: Ред 5:
 
В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.
 
В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.
  
'''Ежедневен, седмичен и годишен кръг. '''
+
'''Ежедневен кръг'''
'''Ежедневен кръг''
 
  
 
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: [[вечерня]], [[повечерие]] (малко и велико), [[полунощница]], [[утреня]], [[часове]] (първи, трети и шести), [[литургия]] и девети час.
 
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: [[вечерня]], [[повечерие]] (малко и велико), [[полунощница]], [[утреня]], [[часове]] (първи, трети и шести), [[литургия]] и девети час.
 
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието ­ след вечеря, полунощницата ­ след полунощ, утренята ­ към зазоряване, часовете ­ след утренята, литургията ­ след часовете, деветият час ­ след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници ([[Рождество]], [[Богоявление]], [[Възкресение]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]]) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на [[Великият пост|Великия пост]], с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. [[всенощно бдение]], което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.
 
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието ­ след вечеря, полунощницата ­ след полунощ, утренята ­ към зазоряване, часовете ­ след утренята, литургията ­ след часовете, деветият час ­ след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници ([[Рождество]], [[Богоявление]], [[Възкресение]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]]) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на [[Великият пост|Великия пост]], с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. [[всенощно бдение]], което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.
  
Богослужебните [[последование|последования]] на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена [[октоих]] (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът ­ на св. безплътни сили ([[ангели]]те), вторникът ­ на сИоан Предтеча, срядата ­ на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът ­ на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът ­ на св. животворящ Кръст Господен, и съботата ­ на св. Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък ­ покайни, в събота ­ са траурни.
+
'''Седмичен кръг'''
За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически по долупосочения начин.
 
  
Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те Минеи (месечници), а на пасхалния ­ в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът ­ на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът ­ от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея ­ те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).
+
Богослужебните [[последование|последования]] на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена [[октоих]] (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът ­ на св. безплътни сили ([[ангели]]те), вторникът на св. [[Йоан Кръстител|Йоан Предтеча]], срядата ­ на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът ­ на св. [[Николай Мирликийски]] и на св. [[апостол]]и, петъкът ­ на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св.[[Богородица]], на всички [[светец|светии]], на св. [[мъченик|мъченици]] и на покойниците. Песните от [[октоих]]а отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните [[песнопение|песнопения]] са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък ­ покайни, в събота ­ са траурни.  
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите на месни и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя православна, Връбница, Велики четвъртък, велики Петък и Велика събота.
 
Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.
 
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25.ХII), Обрезание (1.I), Богоявление (6.I), Сретение (2.II) и Преображение (6.VIII). Господски празници са и подвижните ­ Възкресение, Възнесение и Връбница.
 
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8.IХ), Въведение (21.ХI), Благовещение (25.III) и Успение (15.VIII).
 
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници ­ пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.
 
По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помага за обуздаване на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.
 
Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след Неделя сиропостна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота включително ­ всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след Преждеосвещената литургия вземат „аязма“ (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
 
Петровият пост започва от понеделник след Неделята на всички светии и продължава до Петровден.
 
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
 
Коледният пост започва от 15 ноември и трае до Рождество Христово.
 
Освен тия пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда и петък на всяка седмица, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден ­ 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Иоан Предтеча ­ 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от Рождество Христово до деня преди Богоявление.
 
  
== Видове богослужебни чинодействия ==
+
''' Месечен и годишен кръг '''
  
Богослужебните чинодействия по важност се делят на тайнства1 и треби. Тайнствата са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействия, при които при произнасяне на определена молитвена формула се изпросва Божията благодат, която невидимо се проявява, като ни очиства, възражда, подкрепя, освещава и спасява. Требите са установени от Църквата чинодействия, чрез които се измолва Божията помощ при една или друга духовна и телесна потреба. В по-широк смисъл и тайнствата могат да бъдат смятани за треби, особено тия, които задоволяват частни духовни нужди, като напр. тайнство Брак, Елеосвещение и др. Под думата „обред“ пък се разбира външната страна на богослужебните чинодействия.
+
Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те [[Миней|Минеи]] (месечници), а на пасхалния ­ в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът ­ на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът ­ от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея ­ те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. [[Тодоровден]], [[Връбница]], [[Възкресение Христово]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]] и пр. (както минеите).
 +
 
 +
Празниците се делят на [[подвижен празник|подвижни]] и [[неподвижен празник|неподвижни]]. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, [[Великден]]), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: [[Пасха]], [[Възнесение]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)]], неделите на [[месни заговезни|месни]] и [[сирни заговезни]], [[Тодоровден]], [[Неделя православна]], [[Връбница]], [[Велики четвъртък]], [[Велики петък]] и [[Велика събота]].
 +
 
 +
Неподвижните празници се делят на ''Господски'', ''Богородични'' и ''светийски''.  
 +
 
 +
По-важни ''Господски празници'' са: [[Рождество Христово]] (25.ХII), [[Обрезание Господне]] (1.I), [[Богоявление]] (6.I), [[Сретение Господне]] (2.II) и [[Преображение]] (6.VIII). Господски празници са и подвижните ­ [[Възкресение]], [[Възнесение]] и [[Връбница]].
 +
 
 +
По-важни ''Богородични празници'' са: [[Рождество Богородично]] (8.IХ), [[Въведение Богородично]] (21.ХI), [[Благовещение]] (25.III) и [[Успение Богородично]](15.VIII).
 +
 
 +
''Светийски'' са празниците, които са посветени на велики Божии угодници ­ пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.  
 +
 
 +
По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за [[пост]] и усърдна [[молитва]].  
  
 
== Източници ==
 
== Източници ==
* Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата Вяра, Нашата Надежда, Нашата любов" (При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата с разрешението на "Синодално издателство", дадено за "Енциклопедия Двери")
+
* Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата вяра, нашата Надежда, нашата любов" ''При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата на "Синодално издателство" с разрешение, дадено за "Енциклопедия Двери". Текстът може да се използва и допълва свободно, тъй като е достъпен под обявените лицензи на проекта. ''

Текуща версия към 17:22, 4 юли 2006

Богослужение - външна проява на вярата на православните християни в Църквата чрез молитви и обреди. За православните християни в молитвата пулсира животът на Църквата. Затова всеки нов ден започва с молитва, с молитва Църквата ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния, седмичния и годишния кръг. Участвайки в ежедневното и празничното богослужение, християнинът като жив член на Църквата участва и в нейния молитвен и благодатен живот.

Видове богослужения

В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.

Ежедневен кръг

Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: вечерня, повечерие (малко и велико), полунощница, утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети час. Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието ­ след вечеря, полунощницата ­ след полунощ, утренята ­ към зазоряване, часовете ­ след утренята, литургията ­ след часовете, деветият час ­ след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление, Възкресение, Свети Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение, което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.

Седмичен кръг

Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната книга, наречена октоих (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът ­ на св. безплътни сили (ангелите), вторникът на св. Йоан Предтеча, срядата ­ на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът ­ на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът ­ на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св.Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък ­ покайни, в събота ­ са траурни.

Месечен и годишен кръг

Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те Минеи (месечници), а на пасхалния ­ в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът ­ на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът ­ от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея ­ те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение Христово, Петдесетница, Свети Дух и пр. (както минеите).

Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 май. По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение, Петдесетница, Свети Дух (празник), неделите на месни и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя православна, Връбница, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.

Неподвижните празници се делят на Господски, Богородични и светийски.

По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25.ХII), Обрезание Господне (1.I), Богоявление (6.I), Сретение Господне (2.II) и Преображение (6.VIII). Господски празници са и подвижните ­ Възкресение, Възнесение и Връбница.

По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8.IХ), Въведение Богородично (21.ХI), Благовещение (25.III) и Успение Богородично(15.VIII).

Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници ­ пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.

По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост и усърдна молитва.

Източници

  • Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата вяра, нашата Надежда, нашата любов" При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата на "Синодално издателство" с разрешение, дадено за "Енциклопедия Двери". Текстът може да се използва и допълва свободно, тъй като е достъпен под обявените лицензи на проекта.