Промени

Направо към: навигация, търсене

Боговдъхновеност

136 bytes added, 17:24, 26 август 2006
м
вътрешни заглавия
[[Картинка:Avaakum.jpg|right|150px|thumbnail|Пророк Аваакум, руска икона от 17-и век]]== Боговдъхновеност =='''Боговдъхновеност на Свещеното Писание''' – църковен [[догмат]], който означава че авторите на Библията са били "просветявани от [[Светият Дух|Светия Дух]]" (2 Тим 3:16; 2 Птр 1:21). Вярата на Църквата в боговдъхновеността се основава на свидетелството на Спасителя Иисус Христос (Ин 5:39), който с богочовешкото си слово потвърждава исконната вяра на Старозавeтната църква в боговдъхновеността на свещените книги. Практически догмата за боговдъхновеността намира израз при утвърждаването на [[канон]]а, определен от църковните учители и [[Свещено Предание|Свещеното Предание]]. == Боговдъхновеността като богословски въпрос ==
Трябва да се прави разлика между догмата за боговдъхновеността и тълкуването му в процеса на развитието на богословската мисъл. Догмата не уточнява конкретен характер на боговдъхновеността, той само я изповядва като реалност, която трябва да бъде осмислена от вярващия разум.
Психологията на творчеството познава факта на вдъхновението, което играе огромна роля както в изкуството, така и в науката. Вдъхновението е тайнствена сила, която въздейства властно върху душата на човека, карайки го да създава произведения, които понякога надхвърлят разбирането на самия творец. Такова вдъхновение е Божи дар. Но боговдъхновеността е нещо повече - особено въздействие на [[Светият Дух|Светия Дух]] върху човека, откриващо му истината на вярата. Богословският въпрос е в това как се осъществява това въздействие.
=== Тълкуване на догмата (ранна история) ===
В уникалния си опит библейските [[пророк|пророци]] преживяват Божето слово като надмогваща ги сила, която понякога кара човека да говори неща, противни на неговото желание (ср. напр. Иер 20:7-9). На това основание юдейските тълкуватели правят извода, че в Библията всяка дума, дори всяка буква е продиктувана свише (смятало се и че [[Закон]]ът е издълбан върху небесните скрижали още преди създаването на света. Аналогичен възглед е усвоен и в раннохристиянското богословие от много доникейски отци (виж [[Вербализъм]]). А в самото Свещено Писание може да се съзре друг аспект: човекът, носител на [[Откровение]]то, не е несъзнателен инструмент на Божата воля, а активен съучастник в предаването на Божето слово. Затова при [[свети отци|светите отци]] от края на ІІІ в. се появява друго тълкуване на боговдъхновеността. Те започват да отбелязват жанровото разнообразие на свещените книги, особеностите на езика и стила на едни или други боговдъхновени писатели. Св. [[Василий Велики]] отхвърля решително мнението, че пророците са само инструменти на Словото, св. [[Йоан Златоуст]] посочва приспособяването на свещените автори към "човешката немощ". Така Църквата започва да утвърждава, че когато се съставят книгите от Свещеното Писание, дарът на Светия Дух не пренебрегва, а напротив, предлага най-активно и съзнателно участие на човека-писател. В този вид на изток догмата за боговдъхновеността на Свещеното Писание не само никога не се е оспорвал, но и изобщо не е повдигал в последствие каквито и да е остри въпроси.
=== Догмата за боговдъхновеността на Запад ===
На Запад [[вербализъм|вербалистичното тълкуване]] успява да се запази по-дълго време. Дори на [[Триеднтски събор|Триеднтския събор]] (1546 г.) католиците записват твърдението, че боговдъхновеността автори са писали "под диктовката на Светия Дух". Но през 1870 г. на [[Първи Ватикански събор|Първия Ватикански Събор]] думата "диктовка" е заменена с "вдъхновение".
В догматичната конституция на [[Втори Ватикански събор|Втория Ватикански събор]] (18.XI.1965 г.) "За Божественото откровение" ("Dei Verbum") темата за боговдъхновеността е рагледана само в общи черти: "Бог избира определени хора, като им предоставя да използват способностите и силите си за съставяне на свещените книги, така че при неговото действие в тях и чрез тях, те предават писмено като истински автори всичко и само това, което той иска да каже" (III. 11).
=== Съвременното православно богословие и проблемите на боговдъхновеността ===
Православното богословие дълго време не отделя достатъчно внимание на въпроса за боговдъхновеността, тъй като отначало има други задачи. Но в началото на ХХ в. започва активно да се търси по-ясно осмисляне на това понятие. Още в статията на П.Лепорски, написана за Православна богословска енциклопедия (ПБЭ), се отбелязва наличието на "чисто човешки" елемент в Свещеното Писание, изразяващ се в "присъствието на различни по вид неточности – исторически, хронологични, типографски, както и разногласия между свещените писатели" (ПБЭ, т. 2, с. 736). Но авторът не успява да избегне [[вербализъм|вербализма]], характерен за католическите тълкувания от предсъборния период. Много ясно и последователно поставя проблема професорът от Московската Духовна Академия С.Глаголев. "Човешкият елемент в Библията е голям'' - заявява той в една от лекциите си през 1905 г., -''Библията е написана на човешки език, език несъвършен, неустойчив, променящ се. Божественият замисъл е предаден в Библията с човешкия език не само на нацията, на епохата, но и с езика на индивида - езика на [[Исаия]], [[Иремия]], [[Павел, апостол|Павел]], [[Йоан, апостол|Йоан]]. Определението за боговдъхновеността трябва да се сведе до това да се разграничи в Библията Божествения от човешкия фактор. Разрушителната човешка дейност спрямо Библията - разваляне на текста, интерполации - е разбираема, доколкото боговдъхновените писатели са внасяли в нея положителното от себе си, но да се определи то изцяло едва ли е възможно и мисля, че няма да има нищо срамно, ако си признаем неумението да дадем пълно определение на чудния факт, наречен Божествено откровение" ''("Задачи рус. богосл. школы", БВ, 1905, № 11)''.

Навигация