Разлика между версии на „Благодат“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
 
м (получер-нат начален термин)
Ред 1: Ред 1:
Благодат наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна(несътворена)енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).
+
'''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна(несътворена)енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).
  
 
Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. В същото време [[Евангелие]]то учи, че целта на човешкия живот е участие в естеството на Бога - ние сме призвани да станем θείας κοινωνοί φύσεως, както казва св. ап. Петър в своето второ Послание вж. (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.  
 
Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. В същото време [[Евангелие]]то учи, че целта на човешкия живот е участие в естеството на Бога - ние сме призвани да станем θείας κοινωνοί φύσεως, както казва св. ап. Петър в своето второ Послание вж. (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.  

Версия от 13:11, 27 юни 2006

Благодат наричаме общата сила и действие на Светата Троица (св. Григорий Палама). Използват се също термините "нетварна(несътворена)енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. Йоан Дамаскин образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).

Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. В същото време Евангелието учи, че целта на човешкия живот е участие в естеството на Бога - ние сме призвани да станем θείας κοινωνοί φύσεως, както казва св. ап. Петър в своето второ Послание вж. (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. обожение, целта на човешкия живот.

Тоест, Църквата учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува и освещава Своето творение.

Плодовете на благодатта у човека се наричат харизми. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича тайнство.