Бернар от Клерво

Свети Бернар от Клерво (Bernard de Clairvaux)

Св. Бернар е френски монах и богослов мистик, един от учителите на Църквата. До смъртта си е абат на манастира в Клерво, обител, която има особено влияние върху църковно-политическия живот в Западна Европа. Светецът е смятан за вдъхновител на Втория кръстоносен поход (1147-­1149). През 1830 светецът е обявен за „доктор на Църквата“, а папа Пий XII в своя енциклика от 1953 г. нарича св. Бернар от Клерво „doctor mellifluus“.

Св. Бернар е роден през 1090 г. във Фонтен лес Дижон, провинция Бургундия, в семейството на аристократи. Младежът израства в атмосфера на топлота, загриженост и любов заедно с петимата си братя и една сестра. Родителите му са образец за морал, вяра и достойнство. Майката на Бернар умира през 1107 и това е толкова тежък удар за момчето, че то прекъсва обучението си по литература в училището в Шатийо сюр Сен и поема пътя на духовно усамотение. През 1113 г. се оттегля от света в манастира в Сито (Citeaux; на лат. Cistercium) по съвет на абата на обителта св. Стивън Хардинг. Бернар попада сред монашеско братство, събрано през 1098 от Робер от Молесмо в желанието му да възстанови аскетичните порядки в Ордена на бенедиктинците. През 1115 г. заедно с 25 братя монаси св. Бернар напуска манастира в Сито и основава обител в Клерво (Clairvaux), провинция Шампан. Именно братството на този манастир е в основата на Ордена на цисцерцианците, т.е. на излезлите от ма¬настира в Сито (на лат. Cistercium).

Благодарение на личните усилия на св. Бернар към 1153 г. монасите от манастира в Клерво полагат началото на 60 цисцерциански манастира с повече от 700 монаси. Огромният авторитет на св. Бернар е резултат от аскетическите му подвизи. Той води кореспонденция с мнозина владетели и други изявени личности на епохата, проповядва активно и пише дидактически съчинения. Всичко това помага и за разрастването на ордена. Св. Бернар е участник и в църковните, и в политическите дела; изобличава недъзите на монасите и духовенството като цяло, бори се с ересите и неугодните богослови. Известна е например разпрата му с Пиер Абелар и епископ Жилбер от Поретан. Думата на светеца е решаваща за схизмата, наложена през 1130 г. от папа Инокентий II. Безспорна е ролята на св. Бернар в инициирането и подготовката на Втория кръстоносен поход. В многобройните проповеди светецът благославя създаването на духовно-рицарските ордени на Запад.

Апотеоз на делото на св. Бернар е заемането на папския престол в Рим през 1145 г. от Евгений III, монах цисцерцианец от манастира в Клерво.

Свети Бернар умира на 20 август 1153 г. в съградения от него манастир в Клерво, провинция Шампан. Канонизиран е за светец на 18 януари 1174 г. Католическата църква почита паметта му на 20 август.