Св. Бернар е френски монах и богослов мистик, един от учи¬телите учителите на Църквата. До смъртта си е абат на ма¬нас¬ти¬ра манастира в Клер¬воКлерво, обител, която има особено влияние върху църков¬ноцърковно-по¬литическия политическия живот в Западна Европа. Светецът е смятан за вдъхнови¬тел вдъхновител на Втория кръс¬тоносен кръстоносен поход (1147­11491147-­1149). През 1830 светецът е обявен за „док¬тор „доктор на Църквата“, а папа Пий XII в своя енцик¬лика енциклика от 1953 г. нарича св. Бернар от Клерво „doc¬tor „doctor mellifluus“ (‘доктор на сладкогласието’).

Св. Бернар е роден през 1090 г. във Фонтен лес Д謬жонДижон, про¬винция провинция Бургундия, в семейството на аристократи. Младежът израства в атмосфера на топлота, загриженост и любов заедно с петимата си братя и една сестра. Родителите му са образец за морал, вяра и достойнство. Майката на Бернар умира през 1107 и това е толкова тежък удар за момчето, че то прекъсва обучението си по лите¬ра¬тура литература в учили¬ще¬то училището в Шатийо сюр Сен и поема пътя на духовно усамотение. През 1113 г. се от¬тегля оттегля от света в мବнастира манастира в Си¬то Сито (Citeaux; на лат. Cistercium) по съ¬вет съвет на аба¬та абата на обителта св. Стивън Хардинг. Бернар попада сред мо¬на¬шеско монашеско братство, събрано през 1098 от Робер от Молесмо в желанието му да възстанови аске¬тич¬ните аскетичните порядки в Ордена на бенедиктинците. През 1115 г. за¬ед¬но заедно с 25 братя монаси св. Бернар на¬пуска напуска манастира в Сито и осно¬вава основава обител в Клер¬во Клерво (Clairvaux), провин¬ция Шам¬панпровинция Шампан. Именно братството на този манастир е в основата на Ор¬дена Ордена на цисцерцианците, т.е. на излезлите от ма¬настира в Сито (на лат. Cistercium).

Благода¬рение Благодарение на личните усилия на св. Бернар към 1153 г. монасите от манастира в Клерво пола¬гат на¬ча¬лото полагат началото на 60 цисцерциански ма¬нас¬тира манастира с пове¬че повече от 700 мона¬симонаси. Огромният автори¬тет авторитет на св. Бер¬нар Бернар е резултат от аскетичес¬ките аскетическите му подви¬зиподвизи. Той води кореспон¬денция кореспонденция с мно¬зина владете¬ли мнозина владетели и дру¬ги други изявени личности на епо¬хатаепохата, пропо¬вядва ак¬тивно проповядва активно и пише дидактически съчинения. Всичко това помага и за разраст¬ва¬не¬то разрастването на ордена. Св. Бер¬нар Бернар е участ¬ник участник и в църков¬нитецърковните, и в поли¬ти¬чес¬ките политическите дела; изо¬б¬личава недъзи¬те изобличава недъзите на монасите и духовенст¬во¬то духовенството като цяло, бори се с ересите и н嬬угодните бо¬гос¬ло¬винеугодните богослови. Извест¬на Известна е например раз¬прата разпрата му с Пиер Абелар и епископ Жил¬бер Жилбер от Поре¬тан¬Поретан. Думата на светеца е решаваща за схиз¬матасхизмата, наложена през 1130 г. от папа Инокентий II. Без¬спорна Безспорна е ролята на св. Бернар в инициира¬нето инициирането и под¬го¬товката подготовката на Втория кръсто¬но¬сен кръстоносен поход. В много¬брой¬ните пропо¬веди свете¬цът многобройните проповеди светецът благославя създаването на духовно-ри¬царските рицарските ордени на Запад.

Апотеоз на делото на св. Бернар е заема¬нето заемането на папския престол в Рим през 1145 г. от Ев¬гений Евгений III, монах цисцерцианец от манастира в Клерво.

Свети Бернар умира на 20 август 1153 г. в съ¬граде¬ния съградения от него ма¬настир манастир в Клерво, провинция Шам¬панШампан. Канонизиран е за светец на 18 януари 1174 г. Католи¬чес¬ката цър¬к¬ва Католическата църква почита паметта му на 20 август.