Апокриф

от енциклопедия Двери
Версия от 21:09, 18 август 2006 на WikiSysop (беседа | приноси) (забравени звездички)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Апокриф (от гръц. ἀπόκρῠφος - скрит) – книга, която претендира да е свещена, но е отхвърлена от Църквата и не е включена в канона. Терминът апокриф в езическия свят означава съчинения, съдържащи тайни доктрини или сведения за мистерии. В църковния му употреба той е свързан с това, че еретиците често крият своите книги или ги представят за тайно Откровение, дадено само на посветените. При протестантите апокрифи се наричат неканоничните книги на Стария Завет.

Старозаветни апокрифи

  • Първите старозаветни aпокрифи се появяват между ІІІ и ІІ в. пр.н.е. и продължават да се появяват чак до началото на ІІ в.

По жанр старозаветните апокрифи се отнасят към апокалиптичната литература, писанията на мъдреците, заветите (завещанията), мидрашите и агадите, а новозаетните включват апокрифни евангелия, деяния, послания, завети и наставления, приписвани на Иисус Христос и апостолите.

Апокрифни старозаветни мидраши

Апокрифни старозаветни апокалипсиси

Апокрифни псалми

Апокрифни произведения в духа на писанията на мъдреците

Апокрифни завети

Новозаветни апокрифи

Новозаветните апокрифи се създават от края на І в. Писането им не престава и след установяването на канона. По-долу ще изброим само тези апокрифи, които хронологично не излизат извън пределите на християнската древност.

Юдео-християнски евангелия

Евангелия, отразяващи прехода от палестинско християнство към езико-християнство

Виж още: Гностически Евангелия

Запазени са също така бележки за и отд. фрагменти от славянски на апокрифните евангелия: на Вартоломей, на Матей и на Варнава.

Апокрифни деяния

Апокрифни послания

Апокрифни апокалипсиси

Изучаването на Новозаветните апокрифи позволява да съдим за боговдъхновената мъдрост на Църквата, която „отделя зърното от плявата”... Нито един апокриф не може да се сравни с канонич. книги нито в духовно отношение, нито в литературен план, нито по историч. достоверност. Повечето от тях са плод на фантазията, на криво разбрано благочестие и на възгледи, преиначили същността на Христовото евангелие. Не случайно те са любима л-ра на еретиците, гностиците и манихейците. "В апокриф. евангелия почти няма и най-малък надежден исторически материал. Но в тях са скрити богати данни за културната история на младото християнство, за историята на еретичните учения и за християнската догматика". (Жебелев)

Ранни християнски текстове

Посочените по-долу текстове могат формално да се категоризират като апокрифи, но са на уважение в Православната Църква. Въпреки, че не са влезли в новозаветния канон, тяхното четене се смята за душеполезно занимание и ценен исторически извор.

Апокалипсис на ап. Петър, Пастир на Ерм, Дидахе и др. апокрифи влизат в Мураториевия канон от II в., което означава, че през тази епоха все още не са били общопризнати за апокрифни произведения.

Библиография

  • От берегов Босфора до берегов Евфрата (сб. сир. старозав. и новозав. апокрифи в прев. на С.С.Аверинцев), М., 1987;
  • Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament, v.1-2, Ed.by R.H. Charles, N.Y., Oxf., 1963;
  • Еvangiles apocryphes, Pres. par F. Quere, P., 1983: The Apocryphal New Testament, Ed. by M.R.James,
  • Свящ. Альбов М. Об апокрифич. евангелиях, ХЧ, 1871, № 1, 7; 1872, № 6;
  • Барсов Е.В. О воздействии апокрифов на обряд и иконопись, ЖМНП, 1885, № 12;
  • Бернфельд С. Мужи великого собора, ЕЭ, т.11, с.360-7;
  • Волнин А. Иудейские и христ. идеи в книгах Сивилл, ВиР, 1899, № 2,3,5,8
  • Языческий философ Сенека в христ. предании, ЧОЛДП, 1888, № 1; Лопухин А.П. Апокрифы", ПБЭ, т.1;
  • Еп. Михаил (Лузин) Библейская письменность канонич., неканонич. и апокрифическая, ЧОЛДП, 1872, № 1-2;
  • Муретов М.Д. Апокрифич. переписка ап. Павла с коринфянами, Серг. Пос., 1896; О
  • Фаминский К.Н. Вновь найденный отрывок неканонич. Евангелия, ХЧ, 1908, № 4.
  • M.F. Еvangiles apocryphes, P., 1952; Charlesworth J.H.
  • The Old Testament Pseudepigrapha and the New Testament, Camb, 1985;
Logo fmb.jpg

В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.