16
редакции
Промени
редакция без резюме
Антиохийската тълкувателна школа възниква в Сирия в края на 3 век. За нейн основател се приема свещеномъченик [[Луциан]], въпреки че той е имал предшественици, за които обаче не са запазени сведения. Областта, където възникнала школата, била близка до земите, където се случили евангелските събития. Затова нейните автори познавали добре палестинските обичаи и традиции. Богословите на Антиохийската школа се стремели да избягват произволните тълкувания на алегорическия метод и се стремели преди всичко да открият прекия смисъл на Библията. Акцентът се поставял върху историческата обстановка, в която се случва конкретната библейска история, което сближава [[екзегетика|екзегеза]]та на Антиохийската школа със съвременния метод за изясняване на “историческия контекст” на дадено събитие. Антиохийците първи се опитали да използват в процеса на тълкувание на Библията историческата критика. Друга характерна особеност на тази школа бил интересът към нравствените проблеми и внушения на св. текст. Изказано е мнение, че за разлика от [[Александрийска школа|Александрийската школа]], ориентирана към Платон, Антиохийската предпочитала методите на Аристотел, което пораждало особен “рационализъм” в тълкуванието. Ученици на свмчк Луциан били [[Евсевий Никомедийски]], [[Леонтий Антиохийски]] и други. Своя разцвет Антиохийската школа достига през 4 век. Нейни представители са [[Диодор Тарсийски]], св. [[Йоан Златоуст]], [[Теодор Мопсуетски]], блажени [[Теодорит Кирски]]. От тази школа произлезли [[ересиарх|ересиарсите]] [[Арий]] и [[Несторий]]. В тясна връзка с Антиохийската школа се намира и т.нар. [[Едеска школа]] по екзегеза.[[Категория:Богословие]]