Разлика между версии на „Антиминс“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
м
(en+ro)
Ред 6: Ред 6:
 
В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.
 
В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.
  
В правило на Константинополския патриарх [[Никифор Изповедник]] (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник [["Азбучна синтагма"]] на [[Матей Властар]] от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и [[миро|св. миро]]..."[[Категория:Литургика]]
+
В правило на Константинополския патриарх [[Никифор Изповедник]] (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник [["Азбучна синтагма"]] на [[Матей Властар]] от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и [[миро|св. миро]]..."
 +
 
 +
[[Категория:Литургика]]
 +
 
 +
[[en:Antimension]]
 +
[[ro:Antimis]]

Версия от 04:08, 26 ноември 2007

Сръбски антиминс от 17 век.

Антиминс - парче плат, на което се извършва Евхаристията. При освещаването му в него се поставя частица от мощите на светец. Произлиза от гръц. дума "αντι" (вместо) и лат. дума "mensa" (олтарна маса, трапеза). Може да бъде преведена като "вместотрапезие".

В древната Църква се използвали там, където нямало олтарни трапези за извършване на богослужението. Били много удобни за употреба по време на военни походи, както и за монасите в пустинята.

В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.

В правило на Константинополския патриарх Никифор Изповедник (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник "Азбучна синтагма" на Матей Властар от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и св. миро..."