Отвори главното меню

Дверия β

Разлика между версии на „Ангел“

м
м (за обработка)
 
(Не са показани 6 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
Ангелът е дух вестител на Божията воля. {{Мъниче}}
+
{{Обработка|да се отдели частта с Ангел Господен в отделна статия, да се постави изображение и на двете}}
 +
'''Ангелът''' е надарено с разум и собствена воля духовно същество, което известява и изпълнява Божията воля. Произхожда от гръцкия глагол "αναγγέλω", който означава възвестявам. Библейската еврейска дума за ангел - maleak /пратеник/, също указва на ангелите като на Божии пратеници.
 +
 
 +
Ангелите са безсмъртни, но не по своята природа, както е при безначалния [[Бог]], а са безсмъртни "по благодат". Те са първото Божие творение и според Свещеното Писание те са сътворени от Бога в твърде голямо множество (свр. Втор. 33:2 Евр. 12:22). Указание за тяхното сътворяване намираме още в първия стих на кн. Битие, където се описва Божията творческа дейност и по-точно сътворяването на небето (шамайм – библ. евр.). Под думата „небе”, употребена тук, светите отци разбират ангелския, духовен свят. Това тяхно тълкувание се основава на факта, че когато писателят на кн. Битие в резюме представя цялостното Божие творение, пише: „Така бяха завършени небето и земята и цялото им войнство” (Бит. 2:1 – превод според т. нар. Масоретски текст). Под „войнство” трябва да се разбират ангелите, които подобно на войнска свита служат на Господ. Често пъти в Стария Завет Господ се нарича Господ на войнствата (Яхве цеваот (думата цеваот в гръцката транскрипция е Саваот)).
 +
Сред ангелските сили особено се отличава Ангелът на Господ (малеах Яхве). Той присъства когато Авраам възнамерява да принесе сина си Исаак в жертва (Бит. 22:1-19) и възпира патриарха от това жертвопринасяне (Бит. 22:12). Ангел Господен се явява и на Агар, когато тя бяга от гнева на господарката си Сара, и се намират в необитавана местност (Бит. 16:6-7). Тук при един живителен извор Той й обещава многобройно потомство (Бит. 16:10-12 ) и я утешава.
 +
Ангел Господен се явява и на Моисей в пламъка, който гори но не изгаря трънния храст, когато Бог открива на Моисей Своето име: Аз съм Този Който съм (ехейе ашер ехейе – библ. евр.). В преводът на Седемдесетте (Septuaginta – започнат пред ІІІ в. пр. Хр.), това Божие име е предадено с думите: Този, Който е (хо он – библ. гр.). Този превод е следствие на правилното разбиране на спецификата на значението на Имперфект в библейския еврейски език.
 +
Ангел Господен възпира Валаам, когато той желае да прокълне израилския народ, като спира неговата ослица и чрез нея го вразумява, а след това и Сам му се явява и го изобличава за неговото коравосърдечие (Числ. 22:22-35).
 +
По време на епохата на т. нар. съдии (шофетим – библ. евр.) на Израил (ок 1200-1020 г. пр. Хр.), Ангел Господен също присъства на ред важни събития и вдъхновява съдиите да воюват за да се избави отделен род (коляно) от религиозното и политическо влияние на различните езически народи (вж. Съд 6:11-12 и сл., където Ангелът на Господ вдъхновява Гедеон за война срещу мадиамците).
 +
В книгата на св. прор. Захария, е описано видение (Зах. 3 гл.) в което Ангелът на Господ защитава първосвещеник Иисус (който е съвременик на прор. Захария) от нападенията на Сатаната (сатан - противник). След това този Ангел заповядва на останалите ангелите, да снемат от първосвещеник Иисус оцапаната му одежда и да го облекат в тържествени дрехи (Зах. 3:4-5) като поставят на главата му кидар (по всяка вероятност кидарът е вид тюрбан, който се носи от първосвещеника на главата). Събличането на оцапаните одежди и обличането на Иисус в чисти одежди е външен израз на прощението на греховете на първосвещеника, което Ангелът Господен е извършил (вж. Зах.3:4). Кидарът е част от първосвещеническото одеяние, който се слага на главата само при тържествени случай. Така първосвещеник Иисус не само е опростен, но е и дарен с утеха и милост от Ангелът на Господ.
 +
Според светоотеческото разбиране Анелът Господен е Второто Лице на Св. Троица – Бог Слово, Който се въплъти и стана Човек, като прие човешко естество и името Иисус (Йешуа – Яхве спасява).
 +
Като се явява като Ангел на Господ, Бог Слово от една страна указва на Своето божествено достойнство понеже, както видяхме, винаги присъства на събития от особена значимост, а от друга подготвя Израил за възприемането на Неговото въплъщение и земно служение. Господ Иисус Христос, който се откри като Ангел на Господ в Стария Завет учението Си и делата си възвестява Новия Завет, който Той даде като разкри Себе Си такъв, какъвто Той е – истински Бог и истински Човек.
 +
 
 +
В трудовете на св. [[Дионисий Ареопагит]] намираме следната класификация: Ангелите са разделени на три степени, като във всяка от тях има по три чина.
 +
 
 +
Във висшата, която е най-близо до Бога, влизат: Серафими, Херувими и Престоли.
 +
 
 +
Най-близо до Светата Троица са шестокрилите '''Серафими''' (пламтящи, огнени)(Ис. 6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.
 +
 
 +
След Серафимите пред Господ стоят '''Херувими''' (Бит. 3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.
 +
 
 +
След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение - '''Престоли''' (Кол. 1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.
 +
 
 +
С р е д н а т а  йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти.
 +
 +
'''Господствата''' (Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.
 +
 
 +
'''Силите''' (1 Петрово. 3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.
 +
 
 +
'''Властите''' (1 Петрово 3:22; Кол. 1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските искушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.
 +
 
 +
В  н и с ш а т а  йерархия влизат трите чина: Начала, Архангели и Ангели. Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.
 +
 
 +
'''Началата''' (Кол. 1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената.
 +
 
 +
'''Архангелите''' (1 Сол. 4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.
 +
 
 +
'''Ангелите''' (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.[[Категория:Богословие]]

Текуща версия към 18:24, 22 септември 2006

Panneau travaux.png

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: да се отдели частта с Ангел Господен в отделна статия, да се постави изображение и на двете. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.

Ангелът е надарено с разум и собствена воля духовно същество, което известява и изпълнява Божията воля. Произхожда от гръцкия глагол "αναγγέλω", който означава възвестявам. Библейската еврейска дума за ангел - maleak /пратеник/, също указва на ангелите като на Божии пратеници.

Ангелите са безсмъртни, но не по своята природа, както е при безначалния Бог, а са безсмъртни "по благодат". Те са първото Божие творение и според Свещеното Писание те са сътворени от Бога в твърде голямо множество (свр. Втор. 33:2 Евр. 12:22). Указание за тяхното сътворяване намираме още в първия стих на кн. Битие, където се описва Божията творческа дейност и по-точно сътворяването на небето (шамайм – библ. евр.). Под думата „небе”, употребена тук, светите отци разбират ангелския, духовен свят. Това тяхно тълкувание се основава на факта, че когато писателят на кн. Битие в резюме представя цялостното Божие творение, пише: „Така бяха завършени небето и земята и цялото им войнство” (Бит. 2:1 – превод според т. нар. Масоретски текст). Под „войнство” трябва да се разбират ангелите, които подобно на войнска свита служат на Господ. Често пъти в Стария Завет Господ се нарича Господ на войнствата (Яхве цеваот (думата цеваот в гръцката транскрипция е Саваот)). Сред ангелските сили особено се отличава Ангелът на Господ (малеах Яхве). Той присъства когато Авраам възнамерява да принесе сина си Исаак в жертва (Бит. 22:1-19) и възпира патриарха от това жертвопринасяне (Бит. 22:12). Ангел Господен се явява и на Агар, когато тя бяга от гнева на господарката си Сара, и се намират в необитавана местност (Бит. 16:6-7). Тук при един живителен извор Той й обещава многобройно потомство (Бит. 16:10-12 ) и я утешава. Ангел Господен се явява и на Моисей в пламъка, който гори но не изгаря трънния храст, когато Бог открива на Моисей Своето име: Аз съм Този Който съм (ехейе ашер ехейе – библ. евр.). В преводът на Седемдесетте (Septuaginta – започнат пред ІІІ в. пр. Хр.), това Божие име е предадено с думите: Този, Който е (хо он – библ. гр.). Този превод е следствие на правилното разбиране на спецификата на значението на Имперфект в библейския еврейски език. Ангел Господен възпира Валаам, когато той желае да прокълне израилския народ, като спира неговата ослица и чрез нея го вразумява, а след това и Сам му се явява и го изобличава за неговото коравосърдечие (Числ. 22:22-35). По време на епохата на т. нар. съдии (шофетим – библ. евр.) на Израил (ок 1200-1020 г. пр. Хр.), Ангел Господен също присъства на ред важни събития и вдъхновява съдиите да воюват за да се избави отделен род (коляно) от религиозното и политическо влияние на различните езически народи (вж. Съд 6:11-12 и сл., където Ангелът на Господ вдъхновява Гедеон за война срещу мадиамците). В книгата на св. прор. Захария, е описано видение (Зах. 3 гл.) в което Ангелът на Господ защитава първосвещеник Иисус (който е съвременик на прор. Захария) от нападенията на Сатаната (сатан - противник). След това този Ангел заповядва на останалите ангелите, да снемат от първосвещеник Иисус оцапаната му одежда и да го облекат в тържествени дрехи (Зах. 3:4-5) като поставят на главата му кидар (по всяка вероятност кидарът е вид тюрбан, който се носи от първосвещеника на главата). Събличането на оцапаните одежди и обличането на Иисус в чисти одежди е външен израз на прощението на греховете на първосвещеника, което Ангелът Господен е извършил (вж. Зах.3:4). Кидарът е част от първосвещеническото одеяние, който се слага на главата само при тържествени случай. Така първосвещеник Иисус не само е опростен, но е и дарен с утеха и милост от Ангелът на Господ. Според светоотеческото разбиране Анелът Господен е Второто Лице на Св. Троица – Бог Слово, Който се въплъти и стана Човек, като прие човешко естество и името Иисус (Йешуа – Яхве спасява). Като се явява като Ангел на Господ, Бог Слово от една страна указва на Своето божествено достойнство понеже, както видяхме, винаги присъства на събития от особена значимост, а от друга подготвя Израил за възприемането на Неговото въплъщение и земно служение. Господ Иисус Христос, който се откри като Ангел на Господ в Стария Завет учението Си и делата си възвестява Новия Завет, който Той даде като разкри Себе Си такъв, какъвто Той е – истински Бог и истински Човек.

В трудовете на св. Дионисий Ареопагит намираме следната класификация: Ангелите са разделени на три степени, като във всяка от тях има по три чина.

Във висшата, която е най-близо до Бога, влизат: Серафими, Херувими и Престоли.

Най-близо до Светата Троица са шестокрилите Серафими (пламтящи, огнени)(Ис. 6:2). Те пламтят от любов към Бога и пробуждат такава любов и у другите.

След Серафимите пред Господ стоят Херувими (Бит. 3:24). Името им означава: изливане на премъдрост, просвещение, понеже чрез тях, сияещи със светлината на Богопознанието и разбирането на Божиите тайни, се спуска свише премъдрост и просвещение за истинското Богопознание.

След Херувимите застават носещите Божията благодат, дадена им за служение - Престоли (Кол. 1:16), тайнствено и непостижимо носещи Бога. Те служат на Божието правосъдие.

С р е д н а т а йерархия най-пълно отразява принципа на божествената власт над света. Тя се състои от: Господства, Сили и Власти.

Господствата (Кол. 1, 16) управляват последните ангелски чинове. Те са наставниците на земните владетели, поставени от Бога да управляват, и ги учат на мъдро управление. Господствата ги учат да владеят чувствата си, да укротяват греховните си въжделения, чрез духа да поробват плътта си, да бъдат господари на волята си, да побеждават изкушенията.

Силите (1 Петрово. 3:22) изпълняват Божията воля. Те творят чудеса и изпращат дарбата чудотворство и прозорливост на угодните Богу човеци. Силите помагат на хората да понасят послушание, да са търпеливи, даряват духовна устойчивост и мъжество.

Властите (1 Петрово 3:22; Кол. 1:16) имат властта да укротяват силата на дявола. Те отвръщат от хората дяволските искушения, подкрепят и пазят подвижниците, помагат на хората в борбата им със злите помисли.

В н и с ш а т а йерархия влизат трите чина: Начала, Архангели и Ангели. Тази ангелска триада се намира в непосредствена близост до света и човека.

Началата (Кол. 1:16) командват нисшите ангели, насочвайки ги към изпълнение на божествените повели. Те са упълномощени да управляват Вселената, да охраняват страните, народите, племената.

Архангелите (1 Сол. 4:16) благовестяват за великото и преславното, откриват тайните на вярата, пророчествата и разгадават волята Божия, укрепват в хората святата вяра, просвещавайки ума им чрез светлината на Светото Евангелие.

Ангелите (1 Петрово 3:22) са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите намерения, наставляват хората за добродетелен и свят живот. Пазят вярващите, удържат ги от падения, изправят падналите, никога не оставят човека и винаги са готови да му помогнат, ако той поиска.