Разлика между версии на „Анатема“
м (призрачни препратки) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | Използва се също думата отлъчване. Крайно църковно наказание спрямо християни, които са наранили тежко своята съвест чрез смъртен грях, за който не се каят, или са изпаднали в ерес. Означава отделяне от църковната общност, тоест от Христовото Тяло. Отлъчените не могат да приемат св. Причастие, докато не принесат дълбоко и действено покаяние. Анатема може да произнася само действащ и каноничен епископ, който трябва и да я вдигне от отлъчения, ако той пожелае да се върне в | + | Използва се също думата отлъчване. Крайно църковно наказание спрямо християни, които са наранили тежко своята съвест чрез смъртен [[грях]], за който не се каят, или са изпаднали в [[ерес]]. Означава отделяне от църковната общност, тоест от Христовото Тяло. Отлъчените не могат да приемат св. [[Причастие]], докато не принесат дълбоко и действено [[покаяние]]. Анатема може да произнася само действащ и каноничен [[епископ]], който трябва и да я вдигне от отлъчения, ако той пожелае да се върне в [[Църква]]та. Анатема произлиза от гръцкия израз “εις Θεον ανατιθημι”, тоест “предаден на Бога” за Неговия последен съд.[[Категория:Догматика]] |
Версия от 09:26, 17 юни 2006
Използва се също думата отлъчване. Крайно църковно наказание спрямо християни, които са наранили тежко своята съвест чрез смъртен грях, за който не се каят, или са изпаднали в ерес. Означава отделяне от църковната общност, тоест от Христовото Тяло. Отлъчените не могат да приемат св. Причастие, докато не принесат дълбоко и действено покаяние. Анатема може да произнася само действащ и каноничен епископ, който трябва и да я вдигне от отлъчения, ако той пожелае да се върне в Църквата. Анатема произлиза от гръцкия израз “εις Θεον ανατιθημι”, тоест “предаден на Бога” за Неговия последен съд.
