Александрийска школа

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене

Предшественици на Александрийската тълкувателна школа били елинизираните юдейски богослови, философи и писатели в Александрия. Един от първите представители на това направление бил Аристобул (2 в. пр. Хр.). Той и неговите последователи усвоили алегоричния метод на тълкувание на библейските текстове, който бил изработен от гръцките философи, главно от платониците и стоиците. Най-известният богослов на йудейската Александрийска школа бил Филон Александрийски.

Християнската Александрийска школа за тълкувание на св. Писание възникнала на базата на катехизаторското училище, основано от Пантен. След като той заминал за Индия, училището възглавил Климент Александрийски (150- ок.215). В запазените до днес негови апологетични трудове е обоснован принципът християнството да заимства елементи от античната култура, в частност от философията. “Някои си въобразяват, - пише той, - че вършат много хубаво, като не искат да имат нещо общо нито с философията, нито с диалектиката, нито искат да изучават естествените науки, и намират удовлетворение само в простата и чиста вяра. Това е все едно да твърдят, че не е нужна никаква грижа за лозето, а е достатъчно само да се посадят лозите”. (Стромати, I, 7, 9). Алегорическият метод за тълкуване на Библията е заимстван от учителите на Александрийската школа като част от античното наследство. Корифей на тази школа станал наследникът на Климент Александрийски Ориген. Много последователно той защитавал идеите на алегоричността в екзегезата. Въпреки че много негови идеи били отхвърлени от Църквата, неговото влияние върху светоотеческата екзегеза било огромно и Църквата запазила уважението си към него като към голям учител на християнството. Негови последователи били св. Дионисий Велики, св. Григорий Неокесарийски, св. Григорий Нисийски.